Николай Северцов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3:
| портрет = Severtzov ru WP.jpg
| описание = руски изследовател
| роден-дата = [[5 ноември|24 октомври (5 ноември)]] [[1827]]
| роден-място = [[Ясенки]], [[Русия]]
| починал-дата = [[7 февруари|26 януари (7 февруари)]] [[1885]]
| починал-място = [[Петровское]], [[Русия]]
| починал-години = 57
}}
 
'''Николай Алексеевич Северцов''' ([[5 ноември|24 октомври ([[5 ноември)]]) [[1827]] - [[7 февруари|26 януари ([[7 февруари)]]) [[1885]]) руски зоолог и пътешественик.
 
== Ранни години 1827-1857 ==
Ред 16:
 
== Експедиционна дейност 1857-1879 ==
От 1857 до 1879 извършва няколко пътешествия в [[Средна Азия]]. Изследва пустинята [[Къзълкум]] и планината [[Тяншан]] (ниските части). Пръв прониква в [[Памир|Централен Памир]], като го изследва и дава сведения за природата му.
 
=== Експедиция към Аралско море и Сърдаря 1857-1858 ===
През август 1857 тръгва от [[Оренбург]], изкачва се по река [[Илек]] (ляв приток на [[Урал (река)|Урал]]) и по реките [[Темир]] и [[Емба]] се спуска до [[Каспийско море]]. От там минава на юг от планината [[Мугоджари]], изследва езерото [[Кашкарата]], достига до [[Аралско море]], минава край езерото [[Камъшлибаш]] (176 км<sup>2</sup>) и в края на септември достига до [[Казалинск]]. В началото на ноември тръгва от [[Казалинск]] на юг в пустинята [[Къзълкум]]. Изследва сухата долина на река [[Жандаря]] (на 44º с.ш.) и източния бряг на [[Аралско море]] и през декември стига в [[Кзъл Орда]], където зимува.
 
В края на април 1858 започва изкачване по река [[Сърдаря]] и изследва хребета [[Каратау]] (420 км, 2176 м). Пътешествието му е прекратено неочаквано след като отрядът му е нападнат и пленен от хана на [[Коканд]], а самия Северцов тежко ранен. След енергичната намеса на руското правителство, което изпраща отряд от 300 човека и две оръдия Северцов и хората му са освободени и излекувани.
 
Следващите две години Северцов прекарва в [[Европа]], където възстановява здравето си. През 1860 се завръща в [[Русия]] и е назначен за член на управителния комитет по устройството на Уралската казашка войска. През този период обхожда цялата Уралска област. Изследва река [[Урал (река|Урал]], северното крайбрежие на [[Каспийско море]], Индерските възвишения, езерото [[Чалгар]].
 
=== Експедиция в Тяншан 1864-1868 ===
През 1864 по искане на Руското географско дружество придружава руска военна експедиция в Кокандското ханство за извършване на научни изследвания между [[Сърдаря]] и [[Тяншан]] и в централните части на планината, което пътешествия продължава до 1868.
 
През май 1864 тръгва от [[Алма Ата]] на запад, пресича хребета [[Заилийски Алатау]] (4973 м), продължава на запад покрай северните склонове на [[Киргизки хребет|Киргизкия хребет]] и достига до [[Джамбул]]. След това изследва басейните на реките [[Талас (река)|Талас]] (661 км) и [[Чаткал]] (240 км) и хребета [[Каратау]]. Открива хребетите [[Каржантау]] (2834 м) и [[Пскемски хребет|Пскемски]] (4299 м) и доказва, че [[Каратау]] принадлежи към системата на [[Тяншан]].
 
През 1865-1866 отново изследва хребета [[Каратау]] и басейна на река [[Чирчик]].
 
През септември 1867 тръгва от [[Алма Ата]], заобикаля от изток езерото [[Исък Кул]], пресича хребета [[Терскей-Алатау]] (5216 м) при 77º 40` и.д. и достига до изворната област на река [[Нарин (река)|Нарин]]. Изследва долините на реките [[Атбаши]] (ляв приток на Нарин) и [[Аксай]] (около 100 км, от басейна на [[Тарим]]) и прониква в югозападната част на хребета [[Кокшаал-Тау]] до 41º с.ш. От там се връща обратно на север и през прохода Долон (3030 м, 75º 40` и.д.) в края на октомври се завръща в [[Токмак (град)|Токмак]] на река [[Чу (река)|Чу]].
 
От юли до октомври 1868 изследва делтата на [[Амударя]] в [[Аралско море]].
Ред 38:
Четиригодишното пътешествие на Северцов допринася изключително много за опознаването на планинската система на [[Тяншан]]. В северните части на планината открива следи от древни заледявания, събира 300 образци от минерали, около 300 вида птици и зверове. Открива находища на тюркоаз, оловни, железни и медни руди. Съставени са подробни карти на изследваните райони.
 
Следващите шест години Северцов става "кабинетен" учен - анализира пътните си записки, привежда в порядък колекциите си, систематизира събрания материал и в резултат на всичко това излиза фундаменталния му научен труд ''„Путешествия по Туркестанскому краю и исследование горной страны Тянь-Шаня“ /1873, 2 изд. 1947/'' и редица други като ''"Вертикальное и горизонтальное распределение туркестанских животных''", ''"Аркары (горные бараны)"''. За постигнатите резултати Московския университет удостоява Северцов със степен почетен доктор по зоология.
 
=== Експедиция към Аралско море и Амударя 1874 ===