Заговор на Пизон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Пренасочване към Нерон#Заговор на Пизон |
копирам текста тук, после ще го оправям |
||
Ред 1:
'''Заговор на Пизон''' е конспирация през 65г., начало на която е [[Гай Калпурний Пизон]], целяща да свали римския император [[Нерон]] от власт.
По същото време започва противостоене между Нерон и Сената. Сенаторите помнят, че през 54 г., получавайки властта, Нерон им обещава почти такива привилегии, каквито са имали по времето на [[Римска република|Републиката]]. Постепенно обаче императорът съсредоточава все повече и повече власт в ръцете си. През 65 г. се оказва, че Сенатът въобще няма никаква реална власт.
Това противоречие се материализира в заговор, чиято ключова фигура се явява [[Гай Калпурний Пизон (консул)|Гай Калпурний Пизон]] — знаменит политик, [[оратор]], меценат. Той успява да увлече със своите идеи няколко високопоставени сенатори, съветници и приятели на Нерон — [[Сенека]], [[Петроний]], поета [[Марк Аней Лукан]], конническото съсловие, а също и един от префектите на преторианската гвардия [[Фений Руф]], управляващ преторианците заедно с предания на Нерон [[Гай Софоний Тигелин]]. В заговора са въвлечени и още двама високопоставени преторианци — [[трибун]]ът на преторианската кохорта [[Субрий Флав]] и [[центурион]]а [[Сулпиций Аспер]].
Мотивите на всички заговорници са различни — от проста смяна на монарха до реставрация на републиката. Основни вдъхновители са Аспер и Пизон. Флав и Руф се ангажират да обезпечат поддръжката на преторианците, а сенаторите сред заговорниците — поддръжката на Сената. Въпросът какво да се прави, след като свалят Нерон, остава открит.
Всичко е почти готово, когато Нерон разбира за случващото се. Първата, от която властите разбират, че се готви покушение, е бившата робиня [[Епихарида]]. Тя е любовница на [[Юний Аней Галион]], по-големия брат на Сенека <ref>Полиен, „Военные хитрости“ VIII. 62</ref>. Изпълнена с решимост да помогне на заговорниците, а също и недоволна от нерешителността, с която те действали, тя решава да привлече на своя страна [[наварх]]а [[Волузий Прокул]], [[хилиарх]]а ''(от {{lang-el|χιλίαρχος}} — „хилядник“)'' на разположената в [[Мизен]] флота. Епихарида обяснява на Прокул замисъла на заговорниците, без да казва нито едно име. <ref>Pagán, Victoria Emma. Conspiracy Narratives in Roman History. Austin, TX: University of Texas Press, 2004. Pp. ix + 197. ISBN 0-292-70561-1</ref>.
Вместо да се присъедини към заговора, Прокул издава Епихарида на Нерон. Тя обаче даже пред лицето на императора не предава заговорниците, а обвинява Прокул в клевета. Заговорниците, разтревожени от ставащото определят дата за покушението на Нерон — трябвало да стане в Рим, в деня на игрите, посветени на [[Церера]]. Тогава е решено Пизон да стане новият прицепс, ако го признаят преторианците, и за всеки случай той трябва да се ожени за дъщерята на Клавдий — [[Клавдия Антония]], което би обезпечило приемствеността <ref>Тацит, „Анали“. XV. 52</ref>.
Денят преди уречения за покушението за ставащото разбира [[Милх]], бивш роб на един от заговорниците [[Флавий Сцевин]]. Рано на сутринта Милх издава на Нерон своя патрон. За няколко дни всички участници в заговора са заловени. Пизон се самоубива.
В резултат на разследването са арестувани повече от 40 човека, от които 19 от сенаторското съсловие. Не по-малко от 20 човека са убити или принудени да се самоубият, в това число Сенека, Петроний, Фений Руф.
[[Категория:Римска империя]]
[[de:Pisonische Verschwörung]]
[[en:Pisonian conspiracy]]
[[fr:Conjuration de Pison]]
[[it:Congiura di Pisone]]
[[he:קשר פיסו]]
[[pt:Conspiração de Pisão]]
[[sh:Pizonova zavjera]]
[[tr:Pisonia Tertibi]]
| |||