Генадий Невелски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Промяна на източник
Редакция без резюме
Ред 4:
| описание= руски изследовател
| наставка=
| роден-дата=[[5 декември|23 ноември (5 декември)]] [[1813]]
| роден-място=[[Дракино]], [[РусияКостромска област]], [[Русия]]
| починал-дата=[[29 април|17(29) април]] [[1876]]
| починал-място=[[Петербург]], [[Русия]]
}}
 
'''Генадий Иванович Невелски''' ([[руски език|руски]] ''Геннадий Иванович Невельской'') ([[5 декември|23 ноември ([[5 декември)]]) [[1813]] - 17 ([[29 април|17(29) април]]) [[1876]]]) руски мореплавател, изследовател на Далечния Изток, открива протока между остров [[Сахалин]] и континента.
 
Роден в село Дракино, сега в [[Костромска област]] в семейство на морски офицер.
През 1829 постъпва, а през 1832 завършва Морския кадетски корпус в Петербург и постъпва във флота. През 1836 завършва Морската академия и с чин лейтенант е назначен на кораба "Белона", на който под ръководството на Фердинанд Литке се обучава на морско дело великия княз Константин. Престижната длъжност му гарантира бързо придвижване по служебната стълбица и завидна кариера.
През 1847 Невелски е назначен за командир на транспортния кораб "Байкал". Поставена му е задача да изследва устието на река [[Амур]]. <br />
На 28 август 1848 "Байкал" отплава от Кронщад и на 12 май 1849 стига до [[Камчатка]], където занася на заселниците продоволствия и дрехи. На 30 май излиза в открито море, пресича [[Охотско море]] и навлиза в Сахалинския залив. Без да знае за усилията на японския навигатор [[Mamiya Rinzo]], който изследва същата област 40 години по-рано, руснаците приемат доклада на Невелски за първото доказателство, че Сахалин всъщност е остров и наричат най-тяснята част на [[Татарски проток|Татарския проток]] в неговата чест - Невелски. Той доказва, че устието на Амур е достъпно за влизане на морски съдове. След като отправя "Байкал" на зимуване в [[Петропавловск Камчатски]], през зимата на 1849-1850 се отправя към [[Петербург]], където е приет от император Николай І, който го назначава за ръководител на нова експедиция в Далечния Изток и го произвежда в капитан 2-ри ранг.
 
През пролетта на 1850 Невелски се отправя обратно към [[Амур]] и в неговото устие на 1 август 1850 основава град [[Николаевск на Амур]]. До 1853, въпреки забраната на императора, основава няколко селища на езерото Кизи, в залива Дьо Кастри, в залива Советская Гаван и на остров Сахалин, като по този начин утвърждава руското присъствие в района.<br />
Ред 26:
Умира на 17 (29) април 1876 в [[Санкт Петербург]] и е погребан в Новодевическото гробище.
 
Неговото име носят два града в [[Русия]], връх на остров [[Сахалин]], банка, залив и нос в [[Охотско море]], залив на [[Японско море]], подводен връх в [[Тихия океан]], проток между Японско и Охотско море, Висшето инжинерно морско училище и улица във [[Владивосток]], паметници във [[Владивосток]], Николаевск-на-Амур и [[Хабаровск]]. На него е посветен филма “Залив на щастието" (Залив счастья) (Свердловска киностудия, 1988).
 
== Трудове ==
* ''Подвиги русских морских офицеров на крайнем востоке России. 1849-55, Хабаровск, 1969''.
 
== Източници ==
Ред 39:
==Външни препратки==
* {{ru икона}} [http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/9203 Биография на Генади Невелски], Биографический словарь
 
{{СОРТКАТ:Невелски, Генадий Иванович}}
 
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
 
[[af:Gennadi Newelskoi]]