Степан Макаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Промяна на източник |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| описание = руски офицер
| наставка =
| роден-дата = [[27 декември]] [[1848]] (
| роден-място = [[Николаев]], [[Русия]]
| починал-дата = [[13 април|31 март (13 април)]] [[1904]]
| починал-място = до [[Порт Артур]]
}}
Ред 12:
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], учен-теоретик на военноморското дело.
== Ранни години 1849-1875 ==
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се премества в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех.
По време на обучението си през 1861 плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра
От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - нос [[Добра надежда]] - [[Кронщад]].
На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където
От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа ''"Инструмент Адкинса для определения девиации в море"''.
От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в [[мичман]].
Ред 35:
На 29 октомври 1880 е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 извършва хидрографски изследвания на протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 е произведен в капитан 1-ри ранг.
=== Служба в Балтийския флот 1882-1894 ===
През февруари 1882 е приведен в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.
На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море
На 1 януари 1890 за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия.
Ред 50:
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 Макаров подава м Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]].
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш.
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцево море и изследвал бреговете на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и [[Нова Земя]].
Ред 63:
== Съчинения ==
* Об обмене вод Черного и Средиземно-го морей /1885/;
* "Витяз" в Тихий океан /т. 1-2, 1894/;
* Об исследования Северного Ледови-того океана, СПБ, 1897;
* Ермак“ во льдах, ч. 1-2, СПБ, 1901.
== Източници ==
* Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
| |||