Кръстец: Разлика между версии

{{Селище в България

| екатте = 40364

| надм-височина = 866

| сев-ширина = 42.767

| изт-дължина = 25.567

}}

 

 

== География ==

Село Кръстец се намира в [[планина|планински]] район в Централна България. Гара Кръстец е отправен пункт на запад и изток по старопланинското било по маршрута Ком-Емине, както и из близките предели на Тревненския балкан. Някои хора погрешно смятат гара Кръстец за най-високата гара у нас на нормална жп линия.Всъщност най-висока за нормална линия е гара Гюешево.Намира се в Дъбовския проход /Яйкалийски проход/. Оттук към Северна България продължава само един старинен коларски път - през седл. Пясъка, върховете Стражата, Квачка и през Елова могила продължава към Велико Търново.

През паметната 1876 г. из северната част на Дъбовския проход тръгва на запад Тревненската чета за да запише нови страници в историята на борбите на народа за свобода. Първоначално в м. Кръстец пристига една сотня конници казаци. След месец при казаците се установява Шеста опълченска дружина. Командир на гарнизона, охраняващ прохода, е щаб-капитан Шостак. Част от конните казаци пристигат от Кръстец на вр. Бедек и атакуват в тил разположилите се на този връх 2000 низами. Тази дружина изкопава в м. Кръстец на 3 места дълги окопи, които и досега са запазени и личат. На запад от Кръстец, на Мъхченишкия превал за охрана на Верейския път са направени окопи от 41 Селегински полк. На 1.ХІ.1877 г. Шеста опълченска дружина слиза от Кръстец. На нейно място идва Девета опълченска дружина и с 2000 българи-бежанци, които вървят пред колоната и разчистват дълбоките двуметрови снегове. Водачи са Руйо Донин от Мъглиж и Петко Отвъденеца.

 

 

<!-- === Кухня === -->