Флориано Пейшото: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
допълнение
Ред 19:
}}
 
'''Флориану Виейра Пейшоту''' ({{IPA-pt|floɾiˈɐnu viˈejɾɐ pejˈʃotu}}; 3 април 1839 – 25 юли 1895) е [[Бразилия|бразилски]] военен и политически деец - първи вицепрезидент и втори [[президент на Бразилия]] в периода 23 ноември 1891 – 15 ноември 1894. Поради твърдото си управление той е познат като ''Обеденител на републиката''<ref name="consolidador">http://www.almanaquedacomunicacao.com.br/artigos/1209.html Bruna Vieira Guimarães: O consolidador da República no Brasil </ref> и ''Железния маршал''.<ref name="ferro">http://www1.folha.uol.com.br/folha/especial/2002/eleicoes/historia-1891.shtml A República de Ferro</ref>
 
== Семейство и военно-политическа кариера ==
Роден е на 3 април 1839 г. в Ипиока, предградие на гр. [[Масейо]], щата [[Алагоас]]. Избира кариерата на професионален войник и участва във [[Война на тройния съюз|войната срещу Парагвай]] от 1864-1870 г. Към момента на избирането му за вицепрезидент - заместник на президента [[Деодору да Фонсека|Фонсека]], Флориану Пейшоту вече е [[маршал]] от бразилската армия.
[[Файл:Floriano peixoto 1881.jpg|мини|ляво|Флориану Пейшоту, 1881 г.]]
Роден е на 3 април 1839 г. в Ипиока, предградие на гр. [[Масейо]], щата [[Алагоас]], в бедно семейство, той бива отгледан от кръстника и чичо си, полк. Жузе Пейшоту. Като малък учи в основното училище в Масейо, а на 16 отива в Рио де Жанейро, записвайки се в колежа Сао Педру де Алкантара, където учи [[физически науки]] и [[математика]].
 
Вече 22 годишен, Флориану постъпва във [[Военно училище|Военното училище]] през [[1861]] година. Две години по-късно получава чин [[старши лейтенант]], след отбиването на военната си кариера.
 
Флориану заема по-ниски позиции в армията, до [[Война на тройния съюз|Парагвайската война]], когато достига до чин [[подполковник]]. Той навлиза в политиката като президент на провинция [[Мато Гросо]], бидейки няколко години адютант генерал на армията.
 
Роден е на 3 април 1839 г. в Ипиока, предградие на гр. [[Масейо]], щата [[Алагоас]]. Избира кариерата на професионален войник и участва във [[Война на тройния съюз|войната срещу Парагвай]] от 1864-1870 г. Към момента на избирането му за вицепрезидент - заместник на президента [[Деодору да Фонсека|Фонсека]], Флориану Пейшоту вече е [[маршал]] от бразилската армия.
 
В деня на [[Обявяване на Република Бразилия|обявяването на републиката]] на [[15 ноември]] [[1889]] г., бидейки отговорен за сигурността на [[виконт]]а на Оуру Прету и ръководителя на правителството – Афонсу Фигейреду, Флориану отказал да атакува бунтовниците, оправдавайки своето неподчинение с думите:
Line 28 ⟶ 36:
 
След това, придържайки се към републиканското движение, Флориану Пейшоту разпоредил да се арестува Афонсу Фигейреду.
 
== Президентство ==
 
На 23 ноември 1893 Флориану Пейшоту става втори президент на [[Стара република (Бразилия)|Първата бразилска република]], след като предшественикът му – [[Деодору да Фонсека|Фонсека]] подава оставка. Заемането на президентската длъжност от Пейшоту се смята за противоконституционен акт, тъй като чл. 42 на тогавашната бразилска конституция постановява, че вицепрезидентът може да замести президента на републиката само ако последният оваканти поста след изтичането на половината от срока на президентските правомощия.
Line 33 ⟶ 43:
По време на изпълнението на своите правомощия Пейшоту потушава въстанието на морските офицери от 1893-1894 и революцията на федералистите във щатите [[Рио Гранде до Сул]] и [[Санта Катарина]]. Управлението му е характеризирано със силна [[централизация]] и [[национализъм]].
 
Флориану Пейшоту напуска поста си на [[15 ноември]] [[1894]] г. Въпреки своята непопулярност, неговото управление дава ценен принос за засилването на централната власт, поради което често той е наричан ''Обеденител на републиката''<ref>http://www.almanaquedacomunicacao.com.br/artigos/1209.html Bruna Vieira Guimarães: O name="consolidador da República no Brasil "></ref> и ''Железния маршал''.<ref name="ferro">http://www1.folha.uol.com.br/folha/especial/2002/eleicoes/historia-1891.shtml A República de Ferro</ref>
 
== Източници ==