Карл фон ден Щайнен: Разлика между версии

През 1886 тримата се прехвърлят в Бразилия и извършват първото изследване на река [[Шингу]] (1980 км), от горното ѝ течение – река [[Тамитатуала]] (Батови, открита от него), до устието ѝ. Откриват притоците на [[Шингу]] – реките [[Ронуру]] (ляв) и [[Кулуени]] (десен). През 1887-1888, този път заедно с берлинския антрополотантрополог [[Паул Еренрайх]] изследва горното течение на [[Шингу]], по точно източната съставяща я река [[Кулезеу-Кулуени]]. Заедно описват и изследват бита и културата на 12 индиански племена в района от четири езикови групи. Изследванията им, посветени на културата лингвистиката и етнографиятана на посетените индиански племена са публикувани в книгите: ''„Durch Central-Brasilien: Expedition zur Erforschung des Schingú im J. 1884”, (Leipzigq, 1886), "Unter den Naturvölkern Central-Brasiliens", (Berlin, 1894)''.

През 1897-1898 и 1902 извършва етнографски изследвания на [[Маркизки острови|Маркизките о-ви]], а след това посещава [[САЩ]]. От 1900 до края на живота си е професор по етнография в Берлинския университет и оказва значителна помощ в организацията на етнографския музей в Берлин, където и досега се съхраняват материалите събрани от него по време на всичките му експедиции, и на който е директор от 1904 до 1928.