Македонска литературна норма: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 85:
Съществува и противоположно мнение — че съдбата на [[българи]] и [[македонци]] „вече е различна“. „Белетристиката и особено поезията на македонските писатели е в значителна степен непонятна.“ „Изкуствено създаден или неизкуствено, македонският език живее, расте и се обогатява отделно от нашия книжовен език.“ Необходимо е „да се преодолеят емоциите и да се приемат фактите спокойно“. (вижте Румен Леонидов, ''Да заровим езиковия проблем'' [http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm]).
Засилващите се политически и икономически връзки между Република [[България]] и [[Република Македония]] налагат все по-честа размяна на документи. Обаче комуникациите са затруднени по следните причини: от [[1912]] г. в училищата във Вардарска Македония (с изключение на периодите [[1915]] – [[1918]] и [[1941]] – [[1944]]) не се изучава български език: до 1941 г. преподаването е на сръбски, а от [[1945]] г. — на македонски; терминологията в научно-техническата, икономическата и юридическата област е до голяма степен различна в македонски и български, поради което сложните текстове се налага да се превеждат. Засега, обаче, не съществуват пълни [[българо-македонски и македонско-български речници]].
Други мнения относно македонския език:
| |||