Василий Юнкер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{редактирам}} {{Биография инфо | име = Василий Василиевич Юнкер | портрет = dot.png | пор... |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
=== Нова експедиция в Екваториална Африка 1880-1887 ===
От 1880 до 1887 отново изследва [[Централна Африка]] между 2 - 8º с.ш. и 23 - 32º и.д. Изследвал басейна на река [[Уеле]] и окончателно доказва, че принадлежи към басейна на [[Конго]] и не е свързана нито с [[Нил]], нито с [[Шари]], нито с [[Нигер (река)|Нигер]]. През март 1880 от Мешра-ер-Рек тръгва на запад към Дейм-Зубейр, завива на юг и в изворната област на река [[Уере]] (десен приток на [[Уеле]]) основава постоянна база за своите бъдещи пътешествия. От август до декември 1880
Изследванията на [[Африка|Екваториална Африка]] през този период са съпроводени с огромни рискове и трудности. Вождовете на племената, враждуващи помежду си се отнасят към европейците различно, но в повечето случаи недружелюбно. По време на изследванията на Юнкер местните племена въстават срещу египетското правителство в [[Судан|Южен Судан]], което още повече усложнява и без това отчаяното положение на пътешественика. Освен Юнкер по това време в Южен Судан са отрязани от външния свят и немския пътешественик Емин паша и още един италиански изследовотел. Поради това Юнкер, изморен, болен, и едва държащ се на краката си през януари 1886 тръгва от Ладо на юг и след доста труден преход през територията на днешна [[Уганда]] и покрай източния бряг на езерото [[Виктория (езаро)|Виктория]] през декември достига до Индийския океан, а през януари 1887 се завръща в Санкт Петербург след седемгодишно отсъствие.
=== Резултати от пътешествията ===
След завръщането си Юнкер отново излиза с обширен доклад пред Руската академия на науките. Материалите събрани от него, обхващат всички въпроси, имащи отношение към географията. Неговите картографски работи се отличават с висока точност, много внимание отделя и на въпросите по хидрография и метеорология. В неговите дневници и статии се съдържат множество ценни изследвания относно флората и фауната, като особено внимание отделя на живота на човекоподобните маймуни. Любима негова област е етнографията. Изучавайки вододела Нил-Конго, той извършва редица географски открития, съставя първата сравнително точна карта на Централна Африка и първи провежда регулярни метеонаблюдения на двете му бази. След като прекарва няколко години сред народностите ням-ням и мангбату съставя речници на десетки негърски племена от тезе народности, събира голяма етнографска колекция и ценни колекции от растения и животни. Всичката тази информация събрана в продължение на 10-годишните му пътешествия е сортирана, обработена и издадена в две ценни книги: ''„Reisen in Afrika, 1875-1886”, Bd. 1-3, Wien-Olmütz, 1889-1891''; ''“Wissenschaftliche Ergebnisse von Dr. W. Junkers Reisen in Zentralafrika”, <Petermanns Geogr. Mitteilungen>, Erg.-Heft Nr. 92 u. 93,Gotha, 1888-1889''.
== Последни години 1888-1892 ==
Веднага след завръщането си Юнкер е избран за почетен член на Руското географско дружество. След това заминава за Виена за да организира публикуването на книгите си. През 1891 се връща в Петербург за да уреди и издаването им на руски език, но се простудява и на 1(13) февруари 1892 почива от възпаление на белите дробове.
== Източници ==
<references />
{{СОРТКАТ:Юнкер, Василий (Вилхелм) Василиевич}}
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Германски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Африка]]
|