Василий Юнкер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{редактирам}} {{Биография инфо | име = Василий Василиевич Юнкер | портрет = dot.png | пор...
 
Редакция без резюме
Ред 26:
 
=== Нова експедиция в Екваториална Африка 1880-1887 ===
От 1880 до 1887 отново изследва [[Централна Африка]] между 2 - 8º с.ш. и 23 - 32º и.д. Изследвал басейна на река [[Уеле]] и окончателно доказва, че принадлежи към басейна на [[Конго]] и не е свързана нито с [[Нил]], нито с [[Шари]], нито с [[Нигер (река)|Нигер]]. През март 1880 от Мешра-ер-Рек тръгва на запад към Дейм-Зубейр, завива на юг и в изворната област на река [[Уере]] (десен приток на [[Уеле]]) основава постоянна база за своите бъдещи пътешествия. От август до декември 1880 изследвализследва басейна на [[Уеле]]. От базата си тръгналтръгва на юг, пресякълпресича басейна на р.река [[Гурба]] (десен приток на [[Уеле]]), достигналдостига до [[Уеле]] близо до устието на десния йи&#768; приток [[Бвере]], изкачилизкачва се по [[Уеле]] до устието на левия йи приток р.река [[Гада]] и от там се завърналзавръща в базата си, като по пътя изследвализследва реките [[Дуру]], [[Капили]], [[Бвере]] и [[Гурба]] (всички десни притоци на [[Уеле]]). През януари 1881 изследвализследва големия завой, който прави [[Уеле]] след устието на [[Гурба]]. В края на 1881 и първата половина на 1882 изследвализследва басейна на р.река [[Бомоканди]] (ляв приток на [[Уеле]]). На 6 май 1882 открилоткрива горното течение на р.река [[Непоко]] (десен приток на [[Арувими]], която е десен приток на [[Конго]]). През декември 1882 тръгналтръгва на югозапад от изворите на р.река [[Мбому]] (десен приток на [[Убанги]]), изследвализследва изворната област на р.река [[Били]] (ляв приток на [[Мбому]]) и през януари 1883 достигналдостига до [[Уеле]] между устията на реките [[Уере]] и [[Бима]] (ляв приток). От там се върналвръща към горното течение на р.река [[Били]], по нея тръгналтръгва на запад, отклонилотклонява се на югозапад и в края на февруари отново излязълизлиза на р.река [[Уеле]] на 23º и.д. В началото на май 1883 се завърналзавръща в новата си база, в горното течение на р.река [[Мбому]], като на обратния път изследвализследва десните притоци на [[Мбому]] – реките [[Шинко]] и [[Уара]]. През ноември 1883 тръгналтръгва на изток и в началото на 1884 достигналдостига до селището Ладо. По пътя изследвал изворните области на реките [[Мбому]] и Суе (Джур). През януари 1886 тръгнал от Ладо на юг и след доста труден преход през декември достигнал до Индийския океан. Съч.: „Reisen in Afrika, 1875-1886”, Bd. 1-3, Wien-Olmütz, 1889-1891; “Wissenschaftliche Ergebnisse von Dr. W. Junkers Reisen in Zentralafrika”, <Petermanns Geogr. Mitteilungen>, Erg.-Heft Nr. 92 u. 93,Gotha, 1888-1889.
 
Изследванията на [[Африка|Екваториална Африка]] през този период са съпроводени с огромни рискове и трудности. Вождовете на племената, враждуващи помежду си се отнасят към европейците различно, но в повечето случаи недружелюбно. По време на изследванията на Юнкер местните племена въстават срещу египетското правителство в [[Судан|Южен Судан]], което още повече усложнява и без това отчаяното положение на пътешественика. Освен Юнкер по това време в Южен Судан са отрязани от външния свят и немския пътешественик Емин паша и още един италиански изследовотел. Поради това Юнкер, изморен, болен, и едва държащ се на краката си през януари 1886 тръгва от Ладо на юг и след доста труден преход през територията на днешна [[Уганда]] и покрай източния бряг на езерото [[Виктория (езаро)|Виктория]] през декември достига до Индийския океан, а през януари 1887 се завръща в Санкт Петербург след седемгодишно отсъствие.
 
=== Резултати от пътешествията ===
След завръщането си Юнкер отново излиза с обширен доклад пред Руската академия на науките. Материалите събрани от него, обхващат всички въпроси, имащи отношение към географията. Неговите картографски работи се отличават с висока точност, много внимание отделя и на въпросите по хидрография и метеорология. В неговите дневници и статии се съдържат множество ценни изследвания относно флората и фауната, като особено внимание отделя на живота на човекоподобните маймуни. Любима негова област е етнографията. Изучавайки вододела Нил-Конго, той извършва редица географски открития, съставя първата сравнително точна карта на Централна Африка и първи провежда регулярни метеонаблюдения на двете му бази. След като прекарва няколко години сред народностите ням-ням и мангбату съставя речници на десетки негърски племена от тезе народности, събира голяма етнографска колекция и ценни колекции от растения и животни. Всичката тази информация събрана в продължение на 10-годишните му пътешествия е сортирана, обработена и издадена в две ценни книги: ''„Reisen in Afrika, 1875-1886”, Bd. 1-3, Wien-Olmütz, 1889-1891''; ''“Wissenschaftliche Ergebnisse von Dr. W. Junkers Reisen in Zentralafrika”, <Petermanns Geogr. Mitteilungen>, Erg.-Heft Nr. 92 u. 93,Gotha, 1888-1889''.
 
== Последни години 1888-1892 ==
Веднага след завръщането си Юнкер е избран за почетен член на Руското географско дружество. След това заминава за Виена за да организира публикуването на книгите си. През 1891 се връща в Петербург за да уреди и издаването им на руски език, но се простудява и на 1(13) февруари 1892 почива от възпаление на белите дробове.
 
== Източници ==
<references />
 
{{СОРТКАТ:Юнкер, Василий (Вилхелм) Василиевич}}
 
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Германски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Африка]]