Разлика между версии на „Охридско-Дебърско въстание“

кат.
(кат.)
== Подготовка за въстание ==
След като изслушва доклада на професорите за резултата от тяхната мисия в чужбина, ЦК на ВМОРО издава директива No 2 от 21 август 1913 г. до всички революционни дейци, войводи и членове на организацията. В нея се нарежда те да пристъпят към възобновяване на организационната и куриерската мрежа и връзките между отделните окръжни, околийски и районни комитети във Вардарска и Егейска Македония. На войводите се възлага системно да подготвят населението за нова борба. ЦК на ВМОРО решава също така незабавно да се пристъпи към подготовка на въстание в Битолско, Охридско и Дебърско. В същото време българското правителство праща [[Яне Сандански]] да преговаря с временното албанско правителство за общи действия срещу [[Сърбия]] и [[Гърция]], в резултат на лъжливи обещания за териториални придобивки от сърби и гърци, [[Албания]] не участва в Междусъюзническата война.
 
Задачите по подготовката на въстанието се възлагат на [[Петър Чаулев]], член на ЦК, [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], задграничен представител на ВМОРО, [[Милан Матов]], [[Христо Атанасов (Пасинки)|Христо Атанасов]], [[Нестор Георгиев]], [[Антон Шибаков]] и други дейци и войводи в тези райони. Те получават пълномощно да влязат във връзка и с албанските революционери и да преговарят с тях за общи действия. В резултат на преговорите, които се водят в [[Елбасан]], се постига споразумение между ВМОРО и Албанския революционен комитет, начело със [[Сефадин Пустина]], за организиране и обявяване на съвместно въстание срещу сръбския режим. Решено е въстанието да се обяви в началото на октомври 1913 г.
 
== Избухване на въстанието ==
[[Image:Petat Chaulev2.jpg||дясно|мини|235px|Четата на войводата [[Петър Чаулев]] със знамето на охридските въстаници, на което е извезана девойка, носеща българското знаме - бяло, зелено, червено.]]
Всеобхватна подготовка обаче не е извършена, тъй като непредвидено въстанието избухва един месец по-рано и бързо обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединените български и албански чети освобождават [[Дебър]] и на [[9 септември]] 1913 г., чиновниците от сръбската администрация са прогонени от града. Два сръбски полка се спасяват с бягство, а 420 войници са пленени. В града е установена българо-албанска власт, като във временната управа са избрани Сефадин Пустина, Христо Атанасов, [[Иван Бойчев]], Нестор Георгиев, [[Риза бей]], [[Байрам Стрезимир]], [[Наум Бояджиев]] и други, всички родом от Дебър.
 
{{Портал Македония}}
[[Категория:Български въстания]]
[[Категория:Охрид]]
[[Категория:Дебър]]
[[Категория:ВМОРО]]