Михайлово (област Стара Загора): Разлика между версии

{{Селище в България

| име = Михайлово

| екатте = 48502

| надм-височина=150

| сев-ширина=42.250

| изт-дължина=25.517

}}

 

== География ==

 

Първите безспорно установени заселници в землището на селото са били траките. От тях са останали няколко могили в околностите, които са и единствените исторически следи наблизо. Намерени са част от колесница и ризница, които се съхраняват в Старозагорския исторически музей. За жалост, българите днес довършват делото на всички диви варвари, минали оттук през вековете и разрушили останките от всякаква древна история по тези земи. Така например, в най-високата западна част на селото, от четири могили едната се е слегнала силно вследствие разораване с трактори, а в друга през 1959 г. е вкопано цяло водохранилище. Друга могила, наречена Голямата могила поради това, че заема най-високата точка в околността, също е напълно унищожена и вероятно след време ще изчезне съвсем вследствие на многократно разкопаване, разораване и опожаряване.

 

Първите писмени сведения за селото се съдържат в турски регистри от 1590 г., където се споменава под името Айнаджик. Счита се, че е едно от първите възникнали в по-ново време села в района. Училището в Михайлово е открито през 1836 година, а през 1843 се построява църква, обслужвана от местен свещеник - поп Драган. На 27 декември 1869 е основан таен революционен комитет с членове: Жельо Тодоров - председател, Кольо Тотев - касиер, Петко Велчев, Господин Станчев, Таньо поп Драганов, Жельо Петков Велчев, Ганьо Желев, Иван поп Желев и Жельо Иванов. Васил Левски е посещавал селото два пъти. До 1900 г. селото носи името Гьокпала ("синя дреха").

През 1877 г., по време на Освободителната руско-турска война, при настъплението на Сюлейман паша, населението бяга масово от изстъпленията на турците в северна посока към Стара Загора, а впоследствие през Балкана към Дряново и Габрово. Катастрофалното събитие е запомнено като “Бозгунът”. При завръщането си напролет, след подписването на Санстефанския мир, хората намират селото напълно унищожено – ограбено и изгорено.

 

През 80-те години на ХХ век дългогодишният учител и директор на училището Петър Велчев Нанчев за първи път събира материали и написва история на селото. Книгата е с обем 300 машинописни страници, но все още не е отпечатана в пълния ѝ обем. Съдържа богата фактология с дати, имена и събития от последните 150 години свързани с хора, местности, пълен свод на родовете в селото, описание на местни обичаи, особеностите на диалекта, текстове на народни песни и др. Стилът е непосредствен, с характеристики от местния говор. Силно съкратено издание под заглавието “Летописна книга на село Михайлово, Старозагорско” излиза в ограничен тираж през 1999 г. в Стара Загора.