Нага: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м [r2.5.2] Робот Промяна: ru:Наги |
|||
Ред 3:
== История ==
НАГИ (санскрит) – змия, полубог.
- в индуизмът и будизмът (naga) - митологични същества – змии. Те са деца на внука на Брахма, Кашяпи и неговата жена Кадру. Нагите живеят под земята(в подземния свят-Патала), където се намира и столицата Бхогавати на тяхното царство Нагадвипа и се съхраняват несметни съкровища. В подземният свят Патала, те построили за себе си великолепни дворци, блестящи от злато и скъпоценни камъни. Мъдрата змия Васуки станал цар на нагите и управлявал столицата, пълна с невиждани до сега съкровища на земята. Някои от нагите се зеселили в подземните водоеми и на дъното на океана, в царството на Варуна; някои от тях се заселили на повърхността на земята, където трупат съкровища и богатства. Вождовете (крале) на великите нагски племена, царствено големи триглави, седемглави и десетглави змии, владеещи несметни богатства - техните глави са увенчани със скъпоценни корони, те са могъщи и мъдри и разполагали с благосклонността и приятелството на боговете.
В др. източници - обитават пещерите и водоемите. Изобразяват се във вид на змия с човешки торс и човешка глава/и. В приказките нагите често приемат друг външен вид (пр.:на човек). В човешки облик нагите често живеели сред хората, а техните жени – нагини, славещи се със своята красота, встъпват в брачни отношения със смъртните човешки царе и герои. За девойка-нагини се е оженил и героят на „Махабхарата“ Ашваттхаман, син на Дрона; Царицата-нагини Улупи била жена на Арджуна, а нагини Кумудвати – жена на Куши, син на Рама.
Непримирим враг на нагите се явява птицата Геруда, роден от другата жена на Кашяпи - Вината, отмъстяваща им за това, че те държели в робство нейната майка. Въпреки това, могъщите владетели на нагите измолили от боговете благосклонност и милост. В митовете са споменати много царе на нагите, между които най-известният е хилядоглавата змия Шеша, поддържаща плаващата в океана земя; Васуки, използван от боговете и асурите в ролята на въже при потапянето в световния океан; също и Такшака. Нагите постоянно враждували с птиците. Смятали се за мъдреци и магове, способни да съживяват мъртвите.
Обширен цикъл митове за нагите има в първата книга на „Махабхарата“, където се говори за великото жертвоприношение на змиите, направено от царя Джанамеджай за отмъщение за убийството на неговият баща Парикшита от царя на нагите Такшака. Жертвоприношението било спряно от мъдреца Астика (племенник на Васуки), възползващ се от правото си да каже едно желание (дадено му от Джанамеджанай за това, че Астика го благословил). Една от легендите от този цикъл разказва, как нагите получили безсмъртие, пиейки амрита, но при това си действие техният език се раздвоил, защото им се наложило да облизват амритата от острите стебла на тревата куши.
Митологията за „човекът-змия“ има древни корени. Съществува култ към змията и свързаните с него празници. Предполага се, че нагите са били тотем на едно от могъщите древни племена, живеещи в северо-западна Индия още преди идването на ариците, чийто представители са се казвали наги. „Нагадвипа“ - страната на нагите се смята като една от деветте области Бхаратаварши, т.е. Индия; с коренът „нага“ се свързва голям брой от индийските топоними. Предполага се, че реалните наги били племе от монголоидната раса с тотем кобра и от там митологическата интерпретация наложена върху историческа основа. По всяка вероятност, нагите играят важна роля в митовете за доарииска Индия и включването им в будиската митология се приема от някои учени като признак на неариският произход на будизма. Мъдрецът Патанджали е изобразяван във вид на наг, имащ човешка горна половина на тялото. Смята се, че Будда е проповядвал на нагите. Нагарджуна седемнадесет години е медитирал на образа на наг, после се потопил в тяхната стихия, водата, където и придобил висша интуитивна мъдрост (праджняпарамита). Водата е символ на безсъзнателното. С нея се свързват преживявания при дълбиководни натоварвания в процесът на медитация. Смята се, че нагите пазели истината в тайна до тогава, когато хората са готови за нейното разбиране. Нагите заселили великата бездна (Махатала), един от най-страшните адове. Във вид на змии се изобразявани и кундулани, енергията, надигаща се от човека при духовната практика от най-ниският психо-физикологичен център (чакра) към висшия, където става сливането с боговете. Към будизмът нагите се отнасят благосклонно и често стават негови горещи поддръжници. Наг защититил Будда със своята качулка от жаркото слънце по време на неговата медитация преди просветлението. Самият Шакямуни, още преди да стане будда, няколко пъти се прераждал в образа на наг. В митологията на махаяни е разпространена легенда, говореща за това как известният философ Нагарджуна получил от нагите сутрата „Праджняпарамити“, която се съхранявала от него до тогава, до когато хората не били готови за нейното разбиране.
Описание на нагите се срещат в много канонически текстове, например „Джатака“. Нагите се делят на два класа – живеещи във водата (морето и реките) и на сушата. Нагите могат да се превъплащават в хора. Често те всъпват в любовни отношения, както с мъже, така и с жени. Потомците от тези връзки са извънредно нежни, защото имат „водна същност“.
Нагите често се ядосват/гневят, счита се, че техният дъх е отровен, а погледът може да донесе смърт.
Извън Индия нагите се съпоставяли с местните змиеподобни божества. В мон-кхмерската мотология нагите живеят под земята и във водните източници и могат да се превъплащават в красиви жени.
Според един от митовете, основателят на кхмерската държава Прах Тхон успял да проникне в техният свят, седящ на дърво, което всяка нощ се спускало под земята. Там той се оженил за дъщерята на техния цар, който му дал сампот (камбоджанска кърпа, която се завързва около кръста)с изображение на наг. В древността жениха бил длъжен да подари на невестата такъв сампот. Преди, по време на церемонията жениха и невестата изпилвали не много предните си зъби, за да не могат да се превърнат в наги.
Жената-нагини е централен образ в кхмерските династически митове. Според един от тях, кхмерският крал бил длъжен да прекара ноща с многоглава нагини и от това зависело благосъстоянието на страната. В един будистки мит на Мучилинда принадлежи заслугата за спасението на Будда по време на потопа, в друг – наг по лъжовен път станал ученик на Будда и бил разобличен. Има множество изображения на наги на барелефите в Ангкор. При лаосците е особенно изразена функцията на нагите като духове – защитници на страната. Счита се, че столицата на Лаос Луангпрабанг се охранява от 12 наги, начело с Тхао Бунсонг и Тхао Тонгкхуанг. По заповед на нагите бил построен град Виентиян, бившата столица на едно от княжествата.
Нагите в дъждовният сезон обитавали езерата и оризовите полета, залети от водата, а през сухият сезон – плават в реките и тогава стават зли. С настъпването на дъждовният сезон се устройват обряди с цел да се облегчат нагите за прехода от реките към вътрешните водоеми за да се осигури плодородието на полетата. Нагите също обитават и скалите. Според средновековните лаоски манускрипти, съществуват 15 царе на нагите (прайя нак). Те живеят при сливането на реките и в праговете. Тези духове на водата могат да се превръщат в хора. Съгласно тези данни, най-могъщите наги – Пха Сиа, охраняват северната част на страната и Паксопроп.
Нагите във Виетнамската митология.
Във митовете на всички народи в Юго-Източна Азия е разпространен митологическият персонаж на змията (наги). Образът на наги генетически се свързва не със змиите, а с крокодила, чието почитане е разпространено във всички обитавани от него райони. Между другото именно крокодилите се явяват праобраз на драконите при народите от Юго-Източна Азия, преди всичко в древен Виетнам, и от там се разпространява по целия Далячен Изток, в частност, в Китай. От Китай този образ е бил взаимстван дори в Древна Гърция и в други западни страни.
Нагите и Будда
Според една легенда, Будда, седял под смокиново дърво и се отдал на медитация. Изведнъж започнал да вали силен дъжд и да духа вятър. Тогава един наг се обвил около него седем пъти и прострял над него свойте седем глави като чадър. Будда на свой ред му помогнал да прозре истината -“истинската вяра“.
Член на сектата „Голямото колело“ разказва, че Будда проповядвал един закон за хората, а друг за боговете. Законът за боговете, тайният закон, се пазел на небето и в дворците на нагите, който преди няколко столетия го предоставили на монаха Нагарджуна.
В будиската митология нагите често се съединявали /съвокуплявали/ с хората. Потомството от тази връзка се отличавало с изящество и физическа слабост, поради „водната природа“, наследена от нагите. Счита се, че самият Будда няколко пъти се е преродил в образа на наг.
Според легенда, записана в Индия от пилигрима Фа Шен в началото на V в.от н.е.:
Цар Ашок разхождайки се стигнал до едно езеро, близко до което се намирала пагода (кула). Той пожелал да я разруши и да изгради много по-висока. Някакъв брахман му казал да влезе вътре в кулата. Когато царят влязъл брахманът му казал: Моят човешки образ е лъжовен, всъщност аз съм наг. Заради моите грехове съм обречен да живея в това ужасно тяло, но аз следвам закона, заповядан от Будда,и се надявам да заслужи изкупление. Можеш да разрушиш това светилище, ако мислиш, че можеш да издигнеш по-добро. Брахманинът показал на царя ритуалните „буркани“ – (контейнери). Царят ги погледнал и се ужасил, защото те не приличали на направените от хората, и се отказал от своето намерение.
[[Категория:Митология]]
| |||