Бартоломеу Диаш: Разлика между версии

▲За ранния живот на Диаш практически нищо не е известно. Дълго време бил считан за син на един от капитаните на [[Енрике Мореплавателя]], но това също е недоказано твърдение. Обикновено към неговото име е добавяна и фамилията „де Новаиш“, което е документирано за първи път през [[1571]] г., когато внука на Диаш получава назначение за [[губернатор]] на [[Ангола]].

▲През [[1474]] година бъдещия крал [[Жуау II]] взема под свой личен надзор португалската търговия с [[Гвинея]]. Основно го занимавал въпроса за това, колко още на [[юг]] се простира [[африка]]нското крайбрежие. За тази цел на юг са изпратени няколко капитани, от които най-далеч достига [[Диого Као]], който поставя паметен знак, т.н. падран (каменен стълб с изобразен на него кралски герб) на територията на съвременна [[Ангола]].

▲Като се приемат за достоверни записките на [[Христофор Колумб]], Диаш отплувал от [[Лисабон]] през август [[1487]], открил югозападното крайбрежие на [[Африка]] от 22º до 33º ю.ш., а на [[4 декември]] с.г. акостира в залива „Св. Стефан“, южна [[Намибия]]. Продължил плаването си на юг и открил залива [[Уолфиш Бей]] (8 декември), залива [[Людериц (залив)|Людериц]] (26 декември) и залива Спенсър (31 декември). част от южното крайбрежие между 22º и 26º и.д. (зал.Алгоа, 3 февруари, 33º50` ю.ш., 25º50` и.д.) и планината Хамаис (6 януари 1488). След [[6 януари]] започнали свирепи бури, които принудили Диаш да излезе в открито море. След няколко дни той се опитал да се завърне в залива, но земя не се виждала. Търсенето на суша продължило до [[3 февруари]] [[1488]] година, когато, завивайки на [[север]], португалците открили южният бряг на [[Африка]], на който акостирали и установили първите взаимоотношения с местните племена на бушмените. Диаш възнамерявал да продължи на изток, но екипажат не бил съгласен с неговите идеи, поради което след няколко седмично пребиваване на брега експидицията потеглила обратно. По пътя били открити нос [[Иглен нос]] (16 май, 34º52` ю.ш., най-южната точка на [[Африка]]), нос [[Добра Надежда]] (16 август) и залива Сейнт Хелена (18 август), след което експедицията се завърнала в [[Португалия]] с известието, че е открит морския път за [[Индия]].