Константин Станишев (просветен деец): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
== Биография ==
Роден е в 1840 година в [[Кукуш]] - тогава в Османската империя. Син е на
Константин Станишев учи в [[Москва]], където пристига в 1859 година заедно с [[Райко Жинзифов]], [[Никола Делииванов]], [[Георги Стаменов]] и [[Андрей Стоянов]]. Завършва образованието си в 1863 година, като междувременно се жени за Мария Владимировна Дал - дъщеря на руския езиковед и писател [[Владимир Дал]]. Преподава математика в [[Катковский лицей|Московския императорски лицей]], на който впоследствие става и директор<ref>Бугаева, Валентина Николаевна. Консервативно-педагогическая концепция М.Н. Каткова, диссертация на соискание ученой степени кандидата педагогических наук, Смоленский государственный университет, Смоленск - 2007</ref>. Един от възпитаниците на лицея го обрисува по следния начин:
Ред 21:
{{цитат|Константин Накович (Николаевич) Станишев, преподавател, а по-късно директор на Лицея на Царевич Николай, ни преподаваше математика в последните три горни класа. По волята на съдбата този преподавател на безстрастна наука ни се случи с горещ и суров нрав. Станишев беше старши учител в лицея и беше много влиятелен и силен в администрацията му. След [[Михаил Катков|Катков]] на практика той беше неговият фактически управител. Тази власт той беше придобил постепенно и като човек смел и талантлив изпълняваше тази си роля майсторски. След смъртта на Катков той стана официален директор на лицея... Широко образован, той обаче беше рязък, невъзпитан и с тираничен характер... В педагогическите си възгледи Станишев беше убеден привърженик на желязната дисциплина и строгите мерки.<ref>Вишняков, П. М. В Катковском лицее. Записки старого пансионера (1875—1882), Москва, 1908. Вып. 1. с. 95—96</ref>.}}
Константин Станишев има изключително влияние в средата на славянофилите. На забележителна снимка от 1861 г., направена в Москва и запечатала образите на 21 от първите български студенти там, той е на първия ред по средата<ref name="ref1">Яновски, Борис. От пожълтелите страници на архивите: Документ на патриотична гордост, „Поглед“, 25 май 1970</ref><ref>Първи българи – възпитаници на Московския университет “М. В. Ломоносов” през възраждането, Проф. Христо Йонков, "Нова Зора" - брой 43 - 25 ноември 2008 г. http://www.novazora.net/2008/issue43/story_06.html</ref>.
Константин Станишев има изключително влияние в средата на славянофилите. Близък приятел е на [[Константин Миладинов]]<ref>[http://promacedonia.com/dr/dr_4.htm#stn ''„Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха“'', Глава 4], Димитър Райков, Партиздат, София, 1986</ref> и [[Райко Жинзифов]]. Тримата си кореспондират с [[Георги Раковски]], когото Станишев и Жинзифов срещат в Одеса, на път за руската столица<ref>НБКМ, Раковски, I Б. 507 (стар инв. № 6872); в-к Македония, бр. 144 от 30. I. 1921; Македонски преглед, II, 1926, кн. 4, с. 72—73</ref>. ▼
▲Константин Станишев
След смъртта на Жинзифов в Москва, Станишев запазва целия му архив и един албум с портрети на дейци от Възраждането<ref>Бобчев, Стефан С. Ксенофонт Райко Жинзифов, Наука, II, 1885, кн. 8—9, с. 747</ref>. Архивът на Райко Жинзифов заедно с всички книжа на Константин Станишев след смъртта му са останали в семейството на [[Владимир Дал]].
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 година Константин Станишев е чиновник за особени поръчения при императорския комисар княз [[Александър Дондуков-Корсаков|Дондуков-Корсаков]]. За известно време е и вицегубернатор на Софийска област и директор на финансите<ref>[http://promacedonia.com/ks/ks_3.html#stn Станев, Камен. Македонските бежанци в България — участници в нейния политически и културен живот, Глава 3]</ref>. Предлаган му е министерски пост, както и пост в създадения от Александър Батенберг Държавен съвет, но Станишев отказва, тъй като не одобрява [[преврат от 1881|суспендирането на конституцията]] и се завръща при семейството си в Москва
Константин Н. Станишев и жена му Мария Дал (1841-1903) имат дъщеря Мария Константиновна Станишева (1879-1943). След смъртта на родителите си тя живее и учи десетина години в Швейцария и Германия. Връща се в родината в 1914 г. Интелигентна и високо образована, тя владее добре немски, френски и английски и по-слабо италиански език. По време на войната работи по болниците, след това преподава езици, превежда и е уредник в музей. В 1932 година като потомка на дворяни и дъщеря на чужденец Мария Станишева е въдворена от [[ГПУ]] на принудително местожителство в град [[Уляновск]], където преподава немски и френски език, но в края на краищата остава без работа и умира от глад<ref>[http://www.monomax.sis.net.ru/main?cmd=view&article=417&print=1 За Мария Константиновна Станишева]</ref>. Личното досие на Мария Станишева се съхранява в архивните фондове на Уляновския педагогически университет.
| |||