Шаман: Разлика между версии

Най-подробно са изучени шаманите в [[Сибир]] и сред ескимосите<ref>Kleivan, Inge; B. Sonne (1985). Eskimos: Greenland and Canada, Iconography of religions, section VIII, "Arctic Peoples", fascicle 2. Leiden, The Netherlands: Institute of Religious Iconography • State University Groningen. E.J. Brill. ISBN 90-04-07160-1.</ref><ref>Merkur, Daniel (1985). Becoming Half Hidden: Shamanism and Initiation among the Inuit. Stockholm: Almqvist & Wiksell. ISBN 91-22-00752-0.</ref><ref>Gabus, Jean, Vie et coutumes des Esquimaux Caribous, Libraire Payot Lausanne, 1944.</ref>, от името на тюрко-тунгуски е въведено и името на феномена<ref>Hoppál, Mihály (2005). Sámánok Eurázsiában (in Hungarian). Budapest: Akadémiai Kiadó. ISBN 963-05-8295-3. Заглавие „Шаманите в Евразия“, публикувана също на немски, естонски и фински език. [http://www.akkrt.hu/main.php?folderID=906&pn=2&cnt=31&catID=&prodID=17202&pdetails=1 Сайт на издателя, с кратко описание (на унгарски)].</ref>. Моделът на [[шаманизъм|шаманизма]] е изследван задълбочено и сред американските [[индианци]]<ref>Shanon, B. The Antipodes of the Mind: Charting the phenomenology of the Ayahuasca experience. Oxford and New York: Oxford University Press, 2002.</ref>. Такъв тип религиозно поведение е идентифициран и в древните култури. На [[Балкани]]те, например, чрез шамански тип религиозност са интерпретирани [[Мистерии|мистериалните]] култове и [[Орфизъм|орфизмът]]. Като шаман е разглеждан и митологичният герой [[Орфей]]<ref>Богдан Богданов, Орфей и древната митология на Балканите, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1989</ref>.

 

 

== Източници ==