Замък: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Cyrlat: 2 repl; |
Mortdefides (беседа | приноси) |
||
Ред 94:
В късния XII в. се наблюдава драстична промяна в архитектурата на замъците. Дотогава те имат малко на брой кули, порта с няколко защитни допълнения като бойници, решетки или машикули и мортриери за хвърляне на предмети, мощен и висок донжон, по принцип квадратен и без амбразури, а формата се решава от особеностите на местността, което обикновено води до неправилна или криволинейна конструкция. Естествено всеки замък е уникален сам по себе си, но тези характеристики могат да се видят в типичните замъци в средата на XII в.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 77</ref> До края на века и в началото на XIII в. обаче новопостроените замъци придобиват различен вид. Те стават многоъгълни, с кули на всеки ъгъл, за да се осигури страничен обстрел (още наречен [[енфилада]]) по прииждащите вражески сили по стените. Крепостните кули са строени така, че да се подават извън стените. Освен това имат и амбразури на всяко ниво, за да се позволи на стрелците да улучат всеки, който се приближава или е на стените. Тези по-късни замъци невинаги имат донжон, но това може да се дължи на усложнената конструкция, изискваща повече финансови средства, така че донжонът бива пожертван, за да се спестят пари. По-големите кули предоставят пространство за обитаване, за да намалят липсата на донжон. Ако все пак има донжон в късните замъци, то той не е квадратен, а многоъгълен или цилиндричен. Портата и зданията около нея са силно защитени, като по принцип от двете ѝ страни има полукръгли кули, свързани чрез проход. Често се срещат и една или повече метални решетки.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 77–78</ref>
[[Файл:Beeston Castle Gate.jpg|ляво|300п|мини|Портата на английския [[замък Бистън]], построен през 20<sup>-те</sup> години на XIII в., се намира типично между две крепостни кули.<ref>Allen Brown (1976) - стр. 64, 67</ref>]]
Ако се потърси обяснения за промяната в сложността и стила на замъците след XII век, [[медиевистика|медиевистите]] най-често го откриват в Кръстоносните походи. Кръстоносците, които досега не са се докосвали до източната архитектура, научават много за укрепленията от конфликтите си със [[сарацини]]те и сближаването си с [[Византийска архитектура|Византийската архитектура]]. Съществуват легенди като тази за Лалис - [[архитект]] от [[Палестина]], който заминал за Уелс след Кръстоносните походи и чувствително подобрил замъците в южната част на страната. Предполагало се също, че велики архитекти като например [[Джеймс от Сейнт Джордж]] са родени в [[Близък изток|Близкия изток]]. В средата на [[20 век|XX в.]] това виждане се подлага на съмнения, легендите не се считат за достоверни, а относно Джеймс от Сейнт Джордж е доказано, че той е от [[Сен-Жорж-д'Есперанш]] във Франция. Ако иновациите в укрепленията идват от Изтока, то тогава тяхното влияние би трябвало да се появи от 1100 нататък, тоест веднага след победата на християнските войски в Първия кръстоносен поход (1096-1099), а не около век по-късно.<ref name=CK78-79>Cathcart King (1988) - стр. 78–79</ref> Останки от римски строежи в Западна Европа все още се издигат по това време на много места. Някои от тях имат флангови кръгли кули и входове между две флангови кули. Строителите на замъци в Западна Европа съблюдават и се влияят силно от [[Римска архитектура|римската архитектура]]. Така например крайбрежните фортове на английския [[Саксонски бряг]] биват отново използвани през Средновековието, а в Испания градските стени около [[Авила]] имитират римски чертежи, когато се строят през 1091 г.<ref name=CK78-79/> В ''„Crusading warfare“'' (''Военно дело на кръстоносците'') от Р. С. Смейл се излага виждането, че влиянието на източните укрепления върху Запада е преувеличено и че кръстоносците от XII в. всъщност научават съвсем малко за научните подходи от византийските и сарацинските защитни здания.<ref name=CK29>Cathcart King (1988) - стр. 29</ref> Добре построеният замък, използващ природни дадености за отбрана и имащ здрави стени и ровове, няма нужда от научен подход. Пример за това е [[Керак]] в [[Ал Карак]], [[Йордания]]. Макар че там няма научен подход при строежа, той е почти непревземаем, както става ясно, когато през 1187 г. [[Саладин]] избира да обсади замъка за дълго време и да
Тези, които не се завръщат у дома в Европа след Първия кръстоносен поход, подпомагат изграждането на кръстоносните държави като [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]], [[Графство Едеса]], [[Графство Триполи]] и [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]]. Замъците, които те построяват, за да подсигурят своята власт в превзетите земи, са проектирани най-вече от [[Сирия|сирийски]] майстори-зидари. Техните конструкции са много близки до римските фортове (кастра) или византийските ''тетрапиргии'', които са квадратни и имат квадратни кули на всеки ъгъл, които не се показват много извън крепостната стена. Донжонът на тези замъци по принцип е квадратен и най-често без декорации.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 80</ref> Докато замъците се използват за укрепване на местност и контрол на придвижването на армии, в Свещените земи някои ключови стратегически позиции остават неукрепени.<ref>Cathcart King (1983) - стр. xx–xxii</ref> Архитектурата на замъците в Близкия изток става по-усложнена в края на XII и началото на XIII в. след [[пат|патовото положение]], настъпило след [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] (1189-1192). Едновременно и християните, и мюсюлманите строят замъци, които силно се различават едни от други. [[Сафадин]] - владетелят на сарацините през XIII в., създава конструкции с големи правоъгълни кули, които имат силно влияние върху мюсюлманската архитектура и се копират отново и отново. Въпреки това тяхното влияние върху кръстоносците е незначително.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 81–82</ref>
| |||