Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
== Началото на Спортклуб Пловдив ==
 
[[Файл:Sportclub.png|thumb|left|150px|Емблемата на Спортклуб Пловдив]]
 
На 26 юли 1926 г1926г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище „Иван Вазов“, двата пловдивски спортни клуба „Караджа“ и „Атлетик“ се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926 г1926г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
'''„Спортклуб“''' е бивш футболен клуб в [[Пловдив]].
 
== Начало ==
 
На 26 юли 1926 г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище „Иван Вазов“, двата пловдивски спортни клуба „Караджа“ и „Атлетик“ се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926 г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
 
След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928 г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.
 
През 1933 г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936 г. През 1938 г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години – до разпускането й, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат „създателят на тоталния футбол“). През втория си сезон в НФД (1939/40 г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.
 
След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928 г1928г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.
== Преди 1944 г. ==
 
През 1933 г1933г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936 г1936г. През 1938 г1938г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години – до разпускането й, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат „създателят на тоталния футбол“). През втория си сезон в НФД (1939/40 г40г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.
В годините до 1944 г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941 г.), като през 1940 г. и 1942 г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942 г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942 г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.
 
== Преди 1944 г1944г. ==
В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942 г. и 1943 г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявала Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.
 
В годините до 1944 г1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941 г1941г.), като през 1940 г1940г. и 1942 г1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942 г1942г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942 г1942г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.
== След 1944 г. ==
 
В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942 г1942г. и 1943 г1943г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявала Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.
В годините, последвали 1944-та, новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич – през 1945 г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб било променено на „С.П. 45” (Спортклуб-Парчевич 1945 г.), а малко след това станало “Славия” Пловдив.
 
== След 1944 г1944г. ==
През 1947 г. било приобщено дружеството на кооперативните работници - "Петър Ченгелов". В съответствие, името на Спортклуб станало "Славия-Ченгелов".
 
В годините, последвали 1944-та, новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич – през 1945 г1945г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб било променено на „С.П. 45” (Спортклуб-Парчевич 1945 г1945г.), а малко след това станало “Славия” Пловдив.
В началото на 1949 г. било възстановено името "Славия" Пловдив. На 5 октомври 1949 г. Спортклуб (Славия Пловдив) приобщил дружеството на транспортните работници - "Локомотив". Първоначално обеднението получило името "Енергия", което две седмици по-късно променили на "Торпедо".
 
През 1947 г1947г. било приобщено дружеството на кооперативните работници - "Петър Ченгелов". В съответствие, името на Спортклуб станало "Славия-Ченгелов".
[[Категория:Пловдивски футболни отбори]]
В началото на 1949 г1949г. било възстановено името "Славия" Пловдив. На 5 октомври 1949 г1949г. Спортклуб (Славия Пловдив) приобщил дружеството на транспортните работници - "Локомотив". Първоначално обеднението получило името "Енергия", което две седмици по-късно променили на "Торпедо".
[[Категория:Несъществуващи български футболни отбори]]
От 1951г. Спортклуб заживял с името на последния клуб, който приобщил - Локомотив Пловдив."
 
В статията са изпозлвани материали от www.loko-pd.com с изричното съгласие на авторите им!
[[lt:Sportklub Plovdiv]]
76

редакции