Фердинанд дьо Сосюр: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: is:Ferdinand de Saussure
Леко подобрение на форматирането на цитатите чрез шаблона за цитати.
Ред 12:
| Основни_интереси =
| Основни_идеи = [[Структурализъм]], [[семиология]]
| Влияния_от = [[философия]], [[лингвистика]]/[[езикознание]], [[индоевропейски езици]]
| Влияния_от =
| Влияния_върху = [[Барт]], [[Леви-Строс]], [[Лакан]], [[Алтюсер]], [[Якобсон]], [[Фуко]], [[Дерида]], [[Ернесто Лакло|Лакло]], [[Чомски]]
| Подпис = Ferdinand de Saussure signature.png
}}
 
'''Фердинанд дьо Сосюр''' (на швейцарски немски, френски и англ. Ferdinand de Saussure) ([[26 ноември]] [[1857]] - [[22 февруари]] [[1913]] г.) е [[Швейцария|швейцарски]] [[езиковед]], професор в [[Париж]], а по-късно и в [[Женева]]. Създава научни трудове в областта на [[индоевропейски езици|индоевропейското]] и общото [[езикознание]]. Най-известният му труд е ''„[[Курс по обща лингвистика]]“'', публикуван след смъртта му, през [[1916]] г., където са изложени теоретичните принципи на учението на Сосюр за езика, които стават методологична основа на т. нар. социологична школа в езикознанието и в много изходни положения на [[структурализъм|структурализма]].
 
Сьосюр изследва начините, по които езикът твори смисъл. Той счита, че е ненужно да търсим исторически или “естествени” корени на определени думи. Вместо това думите трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи в цялостна езикова структура. Той насочва вниманието не върху това как езикът е еволюирал във времето, а върху това как работи като саморегулираща се система в настоящето. Отхвърляйки значението на етимологията на думите и отказвайки да потърси техните корени в природата, той разработва постмодерното превъзходство на формата ( повърхността) над съдържанието ( дълбочината ).
 
Той е възприемал [[лингвистика]]та като клон от общата наука за [[знак|знаците]]. Тази обща наука той нарича ''семиология'' (днес: [[семиотика]]).
Ред 30:
 
== Цитати ==
''"{{цитат|Знакът е основна единица на езика (за даден език в дадено време). Всеки език е цялостна и завършена система от знаци. Речта (''фр. parole - бел.прев.'') (индивидуалният говор) е външното проявление на езика."''}}
''"{{цитат|Лингвистична система е серия от диференциации на звукови комбинации със серия от различия на идеите."''}}
 
''"Лингвистична система е серия от диференциации на звукови комбинации със серия от различия на идеите."''
== Библиография ==
* Курс по обща лингвистика. София, 1992 (Cours de linguistique générale, 1916)