АК Милан: Разлика между версии

През периода на войните отборът е принуден да си смени името на "Милано", но след приключването на войната отново е върнато старото име "Милан". След този период започват много реформи в Италианската федерация, като една от основните е забраната за повече от 5 чужденци в отбор. Така ръководството на Милан предприема хитър ход и се възползва изключително добре от тази забрана, като превлича в редиците си Шведското трио: [[Гунар Грен]], [[Гунар Нордал]] и [[Нилс Лидхолм]]. Te се явяват като спасителите за Милан. Нордал става най-резултатният нападател на червено-черните със своите 210 гола в 257 мача. Грен и Лидхолм могат да бъдат гордо обявени за господари в средната линия на клуба. Шведското трио безспорно изиграва важна роля за спечелването на Скудетото през 1951, 1955, 1957, 1959. Също така Милан достигат до финала на Шампионската лига през 1958 г. И печелят Купата кеето сенга.

През 1986 г. [[Силвио Берлускони]] купува Милан. Ставайки новият президент, Белускони спасява отбора от фалит. Влагайки много пари в детско-юношеската школа и в тренировъчната база - Миланело, Милан отново става световноизвестен отбор. Отборът е подсилен с играчи като Коломбо, Анчелоти, Донадони, Масаро, Гали и холандското трио [[Марко Ван Бастен|Ван Бастен]], [[Рууд Гулит|Гулит]] и [[Франк Рийкаард|Рийкаард]]. Заменяйки легендата Лидхолм и назначавайки на треньорския пост неизвестният тогава [[Ариго Саки]], Белускони прави важна стъпка в изграждането на страховития Милан. С бавен, но сигурен старт, дяволите от Милано започват да демонстрират своя потенциал и с атакуващ футбол и много добре оттренирана тактика в защита, “росонерите” се превръщат в истинско страшилище за съперниците си. Под прожекторите през 1988 г. се оказват отборите на Милан и отбора на великия [[Диего Марадона|Марадона]] - [[Наполи]]. Побеждавайки с 3:2 Милан завоюват 11-та си титла в калчото. Също така червено-черните от Милан печелят суперкупата на Италия срещу [[Сампдория]] с 3:1. През 1989 година Милан стига до финала на [[Шампионска лига|Шампионската лига]] и с два гола на Ван Бастен и Гулит разбива мечтите на [[Стяуа Букурещ]]. След няколко месеца идва и спечелването на европейската суперкупа срещу [[Барселона]] с 2-1, след което следва и победа над [[Меделин]] с 1-0 в спор за Междуконтиненталната купа. Историята се повторя и през 1990, когато с гол на Рейкаард, Милан печели Шампионската лига с 1-0 срещу Бенфика. Също така “росонерите” печелят Суперкупата на страната срещу Сампдория и Междуконтиненталната купа срещу [[Олимпия]] с 3-0. Ван Бастен и РейкаардРийкаард са обявени за играчи на годината и са специално наградени.

През сезон 1991-92 Милан вече има нов треньор, докато Саки става треньор на националния отбор. През своя първи сезон [[Фабио Капело]] става шампион на Италия без да загуби нито един мач. Отборът постига историческа серия без загуби, която продължава цели 58 мача. Така Милан завоюва три шампионски титли в Италия и три Суперкупи на страната. Този период се свързва с нови имена в редиците на клуба: [[Жан Пиер Папен|Папен]], [[Роси]], [[Еранио]], [[Звонимир Бобан|Бобан]], [[Деян Савичевич|Савичевич]], [[Марсел Десаи|Десаи]] и [[Панучи]]. Идва 1993, когато Франк Рийкард напуска отбора от Милан и се връща в Аякс. През 1994 червено-черните печелят 14-то си Скудето и 5-та Купа на Европейските Шампиони разбивайки Барселона с 4-0 в редиците си с [[Христо Стоичков]]. Това е невероятен резултат за отбор упрекван, че играе защитен футбол. Милан също така печели европейскатаЕвропейската суперкупаСуперкупа побеждавайки [[Арсенал]] с 2-0. Водени от носителя на златнатаЗлатната топка от 95 г. [[Джордж Уеа]], през 1996 г. 15-та титла на Италия вече е реалност. За съжаление това се оказва период, в който и другите две холандски звезди напускат клуба. През своята кариера в Милан Марко Ван Бастен печели три златниЗлатни топки през 88, 89, 92 г. Преди него през 1987 г. Гулит завоюва това отличие. Ван Бастен се отказва от футбола поради зловеща контузия, а Гулит преминава в Сампдория. Капело напуска клуба и заминава за Мадрид, където води Реал, а на негово място идва [[Оскар Табарез]]. Само за няколко месеца Табарез е заменен от [[Ариго Саки]], който бе заменен през 1998 г. от Капело. Грандиозният Милан е към края си след отказването на [[Франко Барези|Барези]] и [[Мауро Тасоти|Тасоти]]. В този период отново се закупуват "големи звезди" с надежда за успехи, но Берлускони и феновете остават ! .

Сезон 2003/04 започва със спечелването на още една европейска купа. След победа с 1-0 над Порто в битката за суперкупатаСуперкупата на Европа Милан прибавя и този трофей във витрината си. Отново Шевченко бее човекът, който е разликата между двата отбора. Талантът на Шевченко не останаостава незабелязан и той печели златнатаЗлатната топка през 2004 г. Революционна стъпка е привличането на младата бразилска звезда [[Кака]]. Бразилецът е брилянтен и оказва изключително важна роля в спечелването на 17-то Скудето за клуба. Депортиво детронира Европейския клубен шампион и така Анчелоти не успя да защити титлата, която завоюва. На 25.05.2005 г. Милан се изправя на отново на финала на Шампионската лига, но този път в [[Турция]] на стадион “Ататюрк” срещу Английския гранд [[Ливърпул]] в борба за 7 Титла на европейските шампиони, но тази мечта не става реалност след като е пропиляна преднина от 3 чисти гола след първите 45 минути. Малдини и Креспо на 2 пъти довеждат резултата до 3-0, което може би накара футболистите на Карло Анчелоти да подценят своя противник и така бляскавият Ливърпул доведе резултата до 3-3. Стига се до продължения, където Шевченко имаше много изгодно положение в 117 минута, но за съжаление не успява да запази хладнокръвие и Дудек го надиграва. Така се стига до дузпите, най-напред Серджинъо изкара високо над вратата след него и Андреа Пирло не успя да реализира. Решаващата дузпа е пропусната от Шевченко и така Ливърпул триумфира с купата.

Следващият сезон 2005/2006 се оказа отново “сух”. “Росонерите” за втора поредна година остават без титла. Палермо се оказва камъчето, което обърна колата на Анчелоти и неговите футболистфутболисти по пътя им към спечелването на Купата на Италия. В Шампионската лига Милан се представят доста добре. Почти никой не ги слага в сметките имайки предвид средната възраст в състава, но “росонерите” достигат до полуфинала по един невероятен начин. Отстранявайки [[Байерн]] с победа с 4:1 на “Сан Сиро”, последва отстраняване на [[Лион]] с 3:1 отново на “Сан Сиро”. Тогава дойде и полуфинала, където червено-черните се изправят срещу бъдещия Европейски Шампион Барселона. Минимална загуба в Милано намалява значително шансовете на Карло Анчелоти да доведе отбора си до финала в Париж. Така след две седмици “каталунците” посрещнаха Шевченко, Кака, [[Дженаро Гатузо|Гатузо]] с доста голямо самочувствие. В един доста драматичен мач, в който не липсваше нищо освен голове Барса и [[Милан]] завършват 0:0 и така бившият отбор на Христо Стоичков стигна до финала, където се изправя срещу Арсенал. Главното действащо лице в този мач се оказва съдията [[Маркус Мерк]], който по най-нелеп начин “удари едно рамо” на домакините като отменя гол с глава на Андрий Шевченко. След дълги разследвания УЕФА потвърждават, че голът е редовен и така Маркус Мерк е наказан да не свири мачове на Италия и Украйна на Мондиала в Германия през 2006 г. В Калчото нещата се повтярят от предходната година. [[Милан]] отново остава на второ място спечелвайки 88 точки.

През лятото на 2006-та, когато отборът на Милан отново е забъркан в грандиозен скандал с уговаряне на мачове. От цялата тази история най-ощетени остават шампионите Ювентус. Те са изпратени в Серия "Б", като последните две титли им бяха отнети. На Милан бяха отнети точки, които автоматично отредиха на отбора трето място и така за шампион за изминалия сезон бе обявен Интер. Доста солидна глоба и наказание да започне с минус осем точки бяха наказанията за отбора на Силвио Берлускони. Също така "росонерите" трябваше да започнат борбата в лигата от третия предварителен кръг. Там те се изправиха срещу [[Цървена Звезда]]. Карлето успя да надъха своите момчета и те победиха и влезнаха в групите.В първенството, Милан започна доста добре, но това бе само първите кръгове. От там нататък дяволите от Милано започнаха да трупат равенство след равенство и започнаха да показват доста слаби игри. Стигна се до момент, в който Анчелоти бе пред уволнение, защото Милан се подвизаваше в долната половина на класирането. В общи линии сезонът бе доста слаб, но дойде и зимният трансферен прозорец, в който на "Сан Сиро" акостира [[Роналдо]]. Отборът сякаш се вдъхнови и си подобри играта. Започнаха да се трупат победи, както в Калчото, така и в Шампионската лига. В първенството достигат до челното и даващо право на участие в лигата четвърто място. В най-престижният турнир са постигнати победи над грандове като [[Байерн]] и [[Манчестър Юнайтед]], за да се спечели виза за финала, където противник отново е Ливърпул. Момчетата на Карло победиха с 2-1 и така спечелиха седмата купа в историята си.

Президентът на Милан по това време Пиеро Пирели (1881-1956) решава, че отбор като Милан заслужава стадион проектиран специално и само за футбол. Оттогава стадион "Джузепе Меаца" е без атлетическа писта. Така на зрителите е гарантирана перфектна гледка към тревното покритие. Проектът на стадиона бива изготвен от архитект Ulisse Stacchin и инжинерът Alberto Cugini. Първият бетон е излят на 1 Август 1925 година. Тогава капацитетът на стадиона е едва 32 000 зрители, от които само 20 000 седящи места и другите 12 000 правостоящи. Единствено централната трибуна има покритие. Централната трибуна събира едва 10 000 зрители. Тогавашният президент на клуба избрал и назначил Anteo Carapelli за директор на стадиона. Стадионът е изцяло завършен на 15 септември 1926 и му е дадено името "Сан Сиро". Първият изигран мач бе Интер-Милан на 19 септември 1926. Отборът на Интер продължи да си играе на собственото игрище до 1947-48 г. От февруари 1927 година стадион "Сан Сиро" започва да приема мачове на националния отбор на Италия, които засилват увлечението и интереса към прекрасното игрище. Архитектите имат много нови идеи и започва дострояване и оформяне на "Сан Сиро". Двете централни трибуни увеличават своя капацитет. Също така се запълва дупката, която е оставена на ъгловите места по стадион. Така "Сан Сиро" добива един полу завършенполузавършен вид. Построени са съблекални, стая за реферите и стая за трофеи, също така и тунел, който улеснява стигането до зелената площ. На 13 май 1939 година "Сан Сиро" има нов рекорден капацитет от 55 000 зрители. Първият изигран мач на обновения стадион е между Италия и Англия. За съжаление настъпва периода на Втората Световна Война и след 1942-43 стадион "Сан Сиро" е затворен за няколко години. През 1946 г. отново отваря врати и на 1 декември 1946 се играе мач между Италия и Австрия.Тогавашният директор Антонио Грепи и министърът на спорта Гуидо Мацали предвиждат бъдещо обновяване и дострояване. Тяхната мечта е да вдигнат на стадиона до 150 000 зрители. Този техен план беше като мисията невъзможна. Тогава двамата господа решават да редуцират стадиона до 100 000 зрители. Тяхната основна цел е да направят гледката по-добра за зрителите и да направят престоя им на стадиона още по-приятен. Втората половина на 1955, период на много реформи по "Сан Сиро", като една от основните е построяването на паркинг на северо-западната трибуна. През 1957 е поставено осветление и така се осъществява друга цел на президента, а именно да могат да се играят мачове и през вечерта. През 1969 година са поставени далеч по-мощни прожектори. Освен бурните реконструкции по стадиона се предприема и ход за смяна на името. И така на 3 Март 1980 година вече името не е "Сан Сиро", а "Джузепе Меаца" посветено на един от най-великите футболисти носили червено-черната фланелка. През 1990 година Италия е избрана за домакин на световното първенство, а стадион "Джузепе Меаца" е избран за церемонията по откриването и за домакин на първия мач на световните финали, а именно между Аржентина и Камерун. Забелязвайки респекта, който внушава стадиона, архитектите и директорите решават да достроят някои части от трибуните. Също така тревното покритие претърпява сериозни ремонти, което прави стадиона един от най-хубавите и големи стадиони в Европа, а и в целия свят. Камерун побеждава Аржентина на първия мач на световното в Италия, а отборът на Милан започва един много бляскав период в своята история. Преди няколко години "Джузепе Меаца" бе избран за домакин на финала в Шампионската лига, където се изправиха един срещу друг отборите на Валенския и Байерн Мюнхен. В един много драматичен финал немците спечелиха трофея след изпълнение на дузпи. Кой може да забрави знаменитото холандско трио: Гулит, Ван Бастен, Рейкаард. Кой може да забрави знаменитата победа с 5-0 над Реал Мадрид през 1989 на полуфинала в Шампионската лига, мач считан за най-великия в историята на гранда от Милано, също така унизителната загуба на Интер с 6-0. Това е историята на най-великия стадион за всички времена. Превърнал се във футболно бижу "Джузепе Меаца" завинаги ще остане в сърцата на футболните фенове и най-вече в сърцата на верните Росонери.

Напълно реконструиран и възстановен по желание на Силвио Берлускони, сега “Миланело” е един от най-престижните и иновационни европейски спортни центрове. Разположен на хълм с височина 300 метра, на разстояние само 50 км от Милано и близо до [[Варезе]], “Миланело” може да бъде лесно достигнат чрез магистралата насочена към Езерата. Центърът, изграден през 1963 е поставен в зелен оазис на 160 хиляди кв.м., включващ също иглолистни дървета и малко езеро и е разположен между две градчета на Карнаго, Касано Маняго и Кайрате. В момента “Миланело” представлява голямо предимство не само за клуба на Милан, но и за италианската футболна система като цяло. Това беше целта, към която се стремеше Андреа Рицори, който реши да го изгради. Последователността е била продължена от Силвио Берлускони и неговата фирма, която ще предоставя на треньори и играчи обширен център проектиран, така че да удовлетворява техните нужди. Най-напредналите съоръжения в “Миланело” са били често използвани от Италианската Футболна Асоциация за подготовка на Националния отбор на Италия за важни състезания, като Европейските първенства през 1988, 1996 и 2000 г. В “Миланело” има 6 терена с нормални размери, 1 по малък с изкуствена трева, 1 с изкуствена земя и теренче с малки размери наречено "Клетката" поради стената, която го обгражда висока 2.30 м. Пътечка за бягане разположена между дърветата с дължина 1, 200 м с различни височини, се използва от играчите за поддържане на тяхната физическа форма (бягане и колоездене) по време на футболния сезон, както и за възстановяване на контузените играчи. Основната постройка в центъра е двуетажна сграда включваща офиси, стаите на играчите, сауна, TV-стая, бар, басейн, кухня, две трапезарии, пресцентър, гостна, пералня и медицински център. До главната сграда се намира „отдела за гости”, където живеят също няколко играча от „Младежкия отбор”. Тези млади звезди, които идват от различни части на Италия и чужбина, ходят на училище както всички други тийнейджъри и в следобедите обръщат внимание на техните тренировъчни сесии като терените са на тяхно разположение. Отделно от основните здания се намират две съблекални (една за първия тим, а другата за юношеския отбораотбор), както и много модерен гимнастически салон снабден и с най-модерните фитнес уреди, една от гордостите на Милан. Гимнастическият салон е всъщност многократно разширяван: през сезон 2000-2001, пространството за тренировка е било удвоено. Изключително технологичния съвременен гимнастически салон, дава възможността,възможност да се оценява тренировката на всеки играч като се изработва индивидуална графика на футболистите след всяка тренировка. Това и иновационен център, където играчите и персонала могат да използват най-съвременното и съвършено оборудване, което има в света. Възстановеният гимнастически салон на “Миланело” притежава оборудване за трениране на всички мускули, както за сърдечносъдови упражнения, машини за рехабилитация и оценка (REV 9000), фитнес система (TGS), ”ключът” за условия на индивидуални тренировъчни програми. “Миланело” е просто наричан от всички международни оператори като Спортен център №1 в света. Италианският национален отбор често го посочва като разположение за отпускане преди големи събития, като Световната купа и Европейските първенства. Най-напредналите технически удобства предлагат идеални условия за ръководене на спортни дейности от най-високо ниво.

* {{флаг икона|Италия}} [[Паоло Малдини]]

* {{флаг икона|Хърватска}} [[Звонимир Бобан]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Алесандро Костакурта]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Ренцо де Веки]]

* {{флаг икона|Англия}} [[Джими Грийвс]]

* {{флаг икона|Швеция}} [[Гунар Грен]]

* {{флаг икона|Швеция}} [[Курт Хамрин]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Себастиано Роси]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Филипо Индзаги]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Джанлуиджи Лентини]]

* {{флаг икона|Швеция}} [[Нилс Линдхолм]]

* {{флаг икона|Бразилия}} [[Кака]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Паоло Малдини]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Алесандро Неста]]

* {{флаг икона|Швеция}} [[Гунар Нордал]]

* {{флаг икона|Франция}} [[Жан-Пиер Папен]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Анджело Сормани]]

* {{флаг икона|Холандия}} [[Франк Рийкард]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Джани Ривера]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Сандро Салвадоре]]

* {{флаг икона|Черна гора}} [[Деян Савичевич]]

* {{флаг икона|Аржентина}} [[Хуан Алберто Скиафино]]

* {{флаг икона|Германия}} [[Карл-Хайнц Шнелингер]]

* {{флаг икона|Украйна}} [[Андрий Шевченко]]

* {{флаг икона|Холандия}} [[Кларънс Зеедорф]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Джовани Трапатони]]

* {{флаг икона|Холандия}} [[Марко Ван Бастен]]

* {{флаг икона|Либерия}} [[Джордж Уеа]]

* [[Рей Уилкинс]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Себастиано Роси]]

* {{флаг икона|Италия}} [[Даниеле Масаро]]

* {{флаг икона|Бразилия}} [[Кафу]]

* {{флаг икона|Бразилия}} [[Роналдо]]

* {{флаг икона|Бразилия}} [[Роналдиньо]]

* {{флаг икона|Бразилия}} [[Ривалдо]]

* {{флаг икона|Бразилия}} [[Дида]]