Горивна клетка: Разлика между версии

На катализатора на катода [[молекула|молекулите]] кислород реагират с електроните (които са пропътували по външната верига) и протоните (дифундиралите през мембраната), за да образуват вода, при което се отделя топлина.

В този пример единственият отпадъчен продукт е водна пара, т.е. вода.

Друг вид са '''алкалните горивни клетки'''(Alkaline fuel cell, AFC). Това един от най-старите типове. Те са били използвани в космическата програма на Съединените щати от 1960. В космическите кораби „Аполо” AFC са използвани едновременно за получаване на електричество и питейна вода. В тях се използва скъп платинов катализатор, поради което този тип клетки са много чувствителни към замърсяванията и изискват чист кислород и водород. Те също така са много скъпи, така че едва ли този тип горивни клетки ще намерят широко приложение. Те работят със сгъстен водород и кислород. Обикновено използват като електролит разтвор на калиева основа. Работната им ефективност е около 60%, като работната температура от 150 до 200 °C. Имат мощност от 0,3 до 5 kW

===Фосфорно – киселинна горивна клетка===

Третия от известните видове е '''фосфорно – киселинната горивна клетка''' (Phosphoric acid fuel cell, PAFC). Електролитът в тези клетки е фосфорна киселина. Употребяват се за малки стационарни генератори. Тяхната работна ефективност е от 40 до 70 процента. Те работят при температури 300 —400 °C, т.е. при по-високи температури от клетките с полимерни мембрани (PEM), така те трябва по-дълго да се загряват (това е температура на максимална ефективност). Мощността на такива клетки нормално е до 200 kW. Правени са експерименти и с клетки до 10 MW. Този тип клетки понасят концентрации от въглероден монооксид до около 1,5%, което разширява възможността на използваните горива. Ако се използва бензин като гориво, сярата от него трябва да бъде отстранена. Необходими са платинови електроди (катализатори), а вътрешните елементи на клетката трябва да са устойчиви на киселинната корозия.