Константин Илиев (диригент): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
От 1952 до 1956 Константин Илиев е главен диригент на Варненския симфоничен оркестър. Работи в Софийската филхармония като диригент през 1956-57 и 1958–1962 година, и като главен диригент в периодите 1957-58, 1962-69, 1971-72 и 1978-84 година. През 1978 г. и 1982 г. Филхармонията прави два успешни гастрола в САЩ с осъществени общо 84 концерта.
От 1967 година е професор по оркестрово дирижиране в Музикалната академия. Негови ученици са [[Васил Казанджиев]], [[Йордан Дафов]], [[Алексей Измирлиев]], [[Милко Коларов]], [[Пламен Джуров]], [[Веселин Байчев]], [[Андрей Андреев]] и други.
През 1969 година Илиев за първи път напуска Софийската филхармония и до 1971 година реализира цикъл от концертни записи за „[[Балкантон]]“ като диригент на
Около средата на 1950-те години, Константин Илиев започва да се изявява и като композитор, освен като диригент, и творчеството му се свързва с т.нар. български музикален авангард. Автор е на композиции в различни жанрове, сред които две [[опера|опери]] и един [[балет]]; [[кантата|кантатно]]-[[оратория|ораториални]] творби; шест [[симфония|симфонии]] и други произведения за симфоничен оркестър; седем Tempi concertati за различни инструментални ансамбли; четири струнни [[квартет]]а; духов [[квинтет]] и друга камерно-ансамблова и солова музика; пет песни за глас и [[пиано]]; [[хор]]ова музика за различни състави, репертоарни за изпълнителите. Пише [[филмова музика|музиката за филмите]] „[[Наша земя]]“ (1952), „[[Гераците (филм)|Гераците]]“ (1958), „[[Сиромашка радост]]“ (1958), „[[Ребро Адамово]]“ (1958), „[[Другото щастие]]“ (1960), „[[Отвъд хоризонта]]“ (1960), „[[Златният зъб]]“ (1962).
| |||