Георги Чуранов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
връщане
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Георги ПАВЛОВ Чуранов
| портрет = dot.png
| описание = български революционер
| наставка =
| роден-дата = [[18501860]]арх.Милан Чуранов
| роден-място = [[Смилево]],Битола, днес [[Република Македония]]
| починал-дата = 1956{{източник|}арх.Милан Чуранов}
| починал-място = [[Смилево]], днес [[Република Македония]]
}}
Ред 13:
 
==Биография==
Чуранов е роден в 18501860 година в [[Смилево]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. Той е един от основателите на революционния комитет в родното си село и негов председател от 1894 до 1903 година. През април 1903 година в дома на Чуранов се провежда [[Смилевски конгрес|Смилевският конгрес]], на който е избран за революционен началник на Гявато-колския район. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода?-( за четите и воеводите виж книгата на проф. Бистра Цветкова-,,Смилево,,.Бистра Цветкова е внучка на Георги Чуранов от дъщеря му Елена и Андрей Кочев от Враца)(арх.М.Чуранов)чета и взема участие в сраженията при Смилево. Осъден е задочно на смърт след въстанието. Амнистиран е в 1904 година и отново оглавява революционната организация в родното си село.Умира през 1956 год.-106 годишен.(Погребан е на олтара на Смилевската църква а до неговият гроб са погребани всички убити през въстанието смилевски войводи.(арх.М.Чуранов).Най- големият му син от парвата му съпруга Велика-Козма Георгиев Чуранов е учител на Иван Михайлов в Солунската гимназия,девет години организационен секретар на ВМРО, и прототип в романите на Димитър Талев който ги е писал вдъхновен от разказите на Козма Чутанов за въстанието.Това е станало в Белене ,кадето Талев и К.Чуранов са били от 1944.(арх.М.Чуранов)(<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 188-189.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 274.</ref>
 
==Бележки==