Чудомир Кантарджиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година се завръща в [[България]] и става войвода на Неврокопската партизанска чета на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. По-късно служи в щаба на 15 щипска дружина. Награден е със сребърен кръст с корона.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 335, 894.</ref>
След края на Първата световна война в 1918 г. се установява да живее в родопското село [[Лъджене]] (днес квартал на [[Велинград]]) и е част от кръга на [[Гьорче Петров]], противопоставящ се на дейците около [[Тодор Александров]]. След [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]], поради съмнение, че Кантарджиев е замесен в него ЦК на ВМРО му издава смъртна присъда и той е убит по време на така наречените [[Горноджумайски събития]], на 17 септември 1924 годиа в Пловдив, където се е укрива.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=9 Биографични данни от сайта на ВМРО]</ref><ref>„Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005.</ref><ref>Енциклопедия България, том 3, София, Издателство на БАН, 1982.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 418.</ref>
== Бележки ==
| |||