Цариградски договор (1913): Разлика между версии

'''Цариградският договор''' от 16 септември 1913 г. ([[29 септември]] по [[нов стил]]) е [[България|българо]]-[[Османска империя|османски]] [[мирен договор]], уреждащ границата в [[Тракия]] след намесата на [[Османска империя|Османската империя]] в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. България губи [[Одрин]]ско, но задържа излаза на [[Егейско море]] между [[Марица]] и [[Места]]. Отделна клауза позволява на българските бежанци да се завърнат в [[Източна Тракия]]. Тя остава неизпълнена, но въпреки това договорът води до подобряване на отношенията между двете страни, които стават съюзници през [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>Трифонов, Ст. ''Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915''. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992, [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_2_1.html стр. 66-67], [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_1.html 168-169] (електронно издание „Книги за Македония“, достъп от 24.08.2010)</ref><ref name="dimman"/> Договорът е допълнен с [[Българо-турска конвенция (1915)|Българо-турската конвенция от 1915]] по която България си връща от Турция всички земи земи западно от Марица и една ивица около 2 км източно от реката от [[Одрин]] устието й вна [[Бяло море]].