Цариградски договор (1913): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
има си препратка към спогодбата - няма нужда от описване; уточнение на описанието под картата |
|||
Ред 1:
'''Цариградският договор''' от 16 септември 1913 г. ([[29 септември]] по [[нов стил]]) е [[България|българо]]-[[Османска империя|османски]] [[мирен договор]], уреждащ границата в [[Тракия]] след намесата на [[Османска империя|Османската империя]] в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. България губи [[Одрин]]ско, но задържа излаза на [[Егейско море]] между [[Марица]] и [[Места]]. Отделна клауза позволява на българските бежанци да се завърнат в [[Източна Тракия]]. Тя остава неизпълнена, но въпреки това договорът води до подобряване на отношенията между двете страни, които стават съюзници през [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>Трифонов, Ст. ''Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915''. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992, [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_2_1.html стр. 66-67], [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_1.html 168-169] (електронно издание „Книги за Македония“, достъп от 24.08.2010)</ref><ref name="dimman"/>
Териториалните == Предистория ==
[[Файл:Ethnographic-map-Thrace-1912-remake-draft.png|мини|дясно|300 п|
Съгласно [[Лондонски мирен договор|Лондонския договор]] (17 май 1913 г.), сложил край на [[Първа балканска война|Първата балканска война]], османската граница в Тракия е прокарана по линията между [[Мидия]] на [[Черно море|Черно]] и [[Енос]] на [[Егейско море]]. Скоро след това [[Балкански съюз|Балканският съюз]] се разцепва и между бившите съюзници избухва [[Междусъюзническа война|пълномащабна война]] (16 юни). Почти цялата българска войска е прехвърлена от Тракия в Македония за борба с гърци, сърби и черногорци. [[Младотурци|Младотурското]] правителство се възползва от това обстоятелство. Неговите войски прекосяват линията Мидия — Енос и до 10 юли окупират [[Люлебургас]], [[Лозенград]] и [[Одрин]]. Местното българско население е подложено на погром и се изселва масово към старите предели на България. По същото време българските войски и администрация са принудени да се оттеглят и от [[Западна Тракия]].<ref>Трифонов, Ст. ''Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915''. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992, [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_1_3.html#London стр. 50-53], [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_2_1.html#juli_1913 61-64]</ref>
| |||