Хекзаметър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dinamik-bot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: hr:Heksametar
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Хекзаметърът''' (От [[гръцки език|гръцки]]: ''hex, шест'' и ''metron, стъпка'') в [[тоническо стихосложение|тоническото]] и [[силаботоническо стихосложение|силаботоническото]] [[стихосложение]] е стихотворен размер, при който [[стих]]овете се състоят от шест стъпки. Обикновено първите пет стъпки са [[дактил]]и или спондеи, а последната е [[хорей]] или [[спондей]]. Дактилът е от три срички — първата е дълга, а другите са къси; спондеят е от две дълги срички; хореят е пак от две срички, но първата е дълга, а втората къса.
 
В хекзаметър са написани „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“ на [[Омир]], „[[Енеида]]“ и „[[Метаморфози]]“ на [[Овидий]], „[[Дела и Днидни]]“ на [[Хезиод]]. Това е най-използваният от древните автори размер. Най-първо е използван в религиозните песнопения. [[Елегия|Елегиите]] са се състояли от елегически двустишия, съдържащи един стих в хекзаметър и един — в [[пентаметър]].
 
[[Поезия]] в хекзаметър са писали [[Александър Балабанов]], [[Асен Разцветников]], [[Пенчо Славейков]] и [[Никола Ракитин]]. С изключение на единични опити<ref>[http://www.varna.bg/adm/resh/pril41.htm Лиричен цикъл в „Помежду“ от Димитър Калев, отличен с награда ''Варна''.]</ref>, това стихосложение не получава широко разпространение в съвременната [[българска поезия]].