Заслепението: Разлика между версии

 

Сега проф. Кин може отново да ползва библиотеката си. Но вече е твърде късно. Със заминаването на Жорж лудостта го връхлита наново, идва последното заслепение. ''"Може би Жорж се надява да наследи книгите му? Не, не - никой нищо няма да наследи. Той на всички ще отмъсти."'' Кин запалва библиотеката. Вече гори килимът, когато той се качва на последното стъпало на стълбата, за да наблюдава пожара от високо. ''"Когато пламъците го настигат, той се смее така гръмко, както никога досега през живота си."'' Така в поредица от грандиозни и фантастични сцени се стига до онзи разрив между героя и обкръжаващия го свят, в резултат на който той в последна сметка загубва всякаква връзка не само с действителността, но и със себе си.

 

Тази [[сюжет|фабула]] е само външната страна на романа, причудлива форма, в която Канети влага чертите на една съдбоносно разединена култура между [[разум]] и [[насилие]], [[хуманизъм]] и [[варвари|варварство]]. В това се заключава и актуалността на книгата, която - наред със своята дълбочина и многозначност - притежава едно немаловажно качество: тя се чете с лекота. Критиката отбелязва: ''"При цялата философска проблематичност на романа не бива да се забравя, че тази творба е превъзходна и увлекателна, изобилства от гротескни хрумвания, а повествователната изобретателност на автора почти няма равна на себе си!"''