Удоволствие: Разлика между версии

'''Удоволствието''' е [[емоция]], свързана с приятно усещане или задоволяване на определено [[влечение]]. Удоволствието е нестабилно, защото е свързано със състоянието на [[субект]]а; то не устоява на засищането и изчезва с намаляването на [[напрежение]]то, породена от [[потребност]]та. Както болката, то насочва дей­ността на [[индивид]]а по пътя на [[адаптация]]та: детето отблъсва от устата си горчиво вещество, но лакомството - не; впоследствие, споменът за това ръководи неговото поведение. Удоволствието е неотделимо от [[желание]]то, както [[болка]]та е неотделима от [[бягство]]то. Търсененето на удоволствие и избягването на болка, които са характерни за поведението на живите организми, се наблюдават и при нисшите животни като водните бълхи или [[чехълче]]то; те търсят някои източници на дразнения ([[положителен таксис]]) и биват отблъсквани от други ([[патия]]) или "избират своя преферендум". Олдс и колектив (1954) откриват при висшите животни ([[плъх]]ове и други [[Бозайник|бозайници]]) "центрове на удоволствието", разположени в основата на мозъка (хипоталамус и септум). Дразненето на тези зони с микроелектроди, присадени в [[Главен мозък|главния мозък]], произвежда приятен афект. Ако плъх се приучи да си доставя удоволствие като натиска лост, се забелязва, че той започва да го прави все по-често, хиляди пъти на час, до пълно изтощение. "Центровете на удоволствието", наречени по-късно възнаграждаваща мозъчна система, произвеждат [[ендорфин]]и. Удоволствието се поражда от активирането на тази система чрез физически (усещане), химически ([[наркотик]]) или психичен (успех) агент.