|
}}
'''Бончо Ненков Боев''' е [[България|български]] [[финансист]] и [[икономист]]. Управител е на [[Българска народна банка|Българската народна банка]] през 1906-1908 годинаг. Той е и една от ръководните фигури в „[[Гирдап]]“”, първата частна банка в България, която фалира през 1925 година.
== Биография ==
Роден е на [[3 март]] [[1859]] годинаг. в [[Котел]]. Бончо Боев учи в родния си град, а след това в [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] в [[Габрово]], в духовните академии в [[Одеса]] и [[Москва]] и завършва [[право]] в [[Московски университет|Московския университет]]. През 1884-1885 годинаг. специализира държавни и стопански науки в [[Хале (Германия)|Хале]]. От 1885 до 1893 година е чиновник в [[Министерство на финансите]], като достига до поста главен секретар.
От 1894 до 1906 годинаг. Боев преподава финанси и статистика във Висшето училище, днес [[Софийски университет|Софийски университет „Свети Климент Охридски“Охридски”]], а от 1900 годинаг. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. Той е един от основателите на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]], а през 1901-1906 годинаг. е негов председател. От 23 февруари 1906 г. до 7 август 1908 годинаг. е управител на [[Българска народна банка]].
По-късно Боев участва в ръководството на банката „[[Гирдап]]“”, като става един от нейните основни акционери. Близка до правителството по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], „Гирдап“„Гирдап” активно се включва в масовото създаване на акционерни дружества през 1917-1918 година, много от които се оказват безперспективни. Тя„Гирдап” участва в предприятия като Циментово[[:Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“„Лев”]], „Мини Курило“Курило”, „Модерен театър“театър”, [[Българска македонска банка]], в които значителни дялове има и самият Боев. Доклад на френските окупационни власти от 1918 година го определя като „човек от най-подозрителните от гледна точка на почтеността“.{{hrf|Аврамов|2007|508}}
След войната кръгът около банка „Гирдап“„Гирдап” губи политическите си протекции и изпада в немилост. През 1919 годинаг. Бончо Боев е интерниран в [[Берковица]], а на следващата година е арестуван по обвинения в помагачество на [[Иван Ковачев]], друг от основните акционери в „Гирдап“„Гирдап”, обвиняем по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи, заради кредит, отпуснат на видния радославист [[Никола Алтимирски]]. След осем месеца в затвора Боев е оправдан.{{hrf|Аврамов|2007|509}}
През този период банка „Гирдап“„Гирдап” изпада в тежки затруднения, поради нейното лошо управление в условията на тежък [[конфликт на интереси]]. Тя масово отпуска заеми на свързани с нея лица, като самият Боев дължи над 10 милиона лева или 7% от всички вземания на банката.{{hrf|Аврамов|2007|516-517}} Още при първите затруднения на „Гирдап“„Гирдап” Боев се опитва да укрепи нейното положение, като заменя част от дълга си срещу своя дял от сградата на банката на улица „[[Славянска (улица в София)|Славянска]]“” №5 в София, в която наемател е Министерството на финансите. Малко по-късно цялата сграда е национализирана, както и други имоти на Бончо Боев - Хотел „Империал“„Империал” (улица „[[Съборна (улица в София)|Съборна]]“” №2) и къща на улица „Врабча“ №10.{{hrf|Аврамов|2007|520}} През 1922 година [[Българска народна банка]] (БНБ) протестира полици на Бончо Боев и налага ипотека върху негови недвижими имоти и разглежда възможността да ги разпродаде на публичен търг.{{hrf|Аврамов|2007|521}} След многократни разсрочвания и отстъпки от страна на БНБ дългът е окончателно погасен след смъртта на Бончо Боев от неговия син Борис.{{hrf|Аврамов|2007|525}}
Бончо Боев умира на [[1 декември]] [[1934]] годинаг. в [[София]].
== Бележки ==
| 