Милена Цанева: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
От [[1970]] г. Милена Цанева е ст. н. с. I степен в Института за литература при [[БАН]]. От 1980 г. е ръководител на Катедрата по българска литература във Филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За периода 1970-1972 г. е редактор в отдел „Критика и литературознание“ в издателство „Български писател“, а от 1976 до 1989 г. е заместник-главен редактор на сп. „Литературна мисъл“. От 1984 г. е редактор, а от 1991 г. - заместник-главен редактор на сп. „Език и литература“. Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].
От [[1954]] г. Милена Цанева сътрудничи на българския периодичен печат с литературно-исторически и литературно-критически студии, статии и рецензии. Работи основно в областта на [[българска литература|българската литература]] след [[Освобождението]]. Особено внимание Цанева отделя на живота и творчеството на [[Иван Вазов]]. По-специални научноизследователски интереси проявява и към българската поезия между двете световни войни - [[Елисавета Багряна]], [[Никола Фурнаджиев]], [[Атанас Далчев]], [[Христо Радевски]], [[Никола Вапцаров]]. Нейно е и първото обстойно изследване на творческото развитие на [[Светослав Минков]], с което още през [[1957]] г. се нарежда между изследователите, които насочват българското литературознание към пренебрегвани по това време проблеми на поетиката.
За литературоведския облик на Милена Цанева са характерни професионалната ерудиция и прецизният език, съвременният поглед към литературно-историческото явления, психологическото портретиране и детайлният художествен анализ. Съвместно с [[Петър Динеков]], [[Пантелей Зарев]] и Георги Цанев редактира ''Иван Вазов. Стихотворения'' (1968) и ''Иван Вазов. Повести и разкази'' (1971), сборника ''Творби и проблеми (Литературни анализи)'' (1979) и др. През 1978-1981 Милена Цанева е отговорен редактор на отдел в енциклопедия „България“.
| |||