Уикипедия

Unix: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне: os:UNIX
без пасажи на чужди езици, отдавна не се редактира и обработва
Ред 1:
{{Превод}}
'''Unix''' (официалната търговска марка е '''UNIX''') е компютърна [[операционна система]], разработена през 60-те и 70-те години на 20-ти век от група специалисти от [[AT&T]], работеща в [[Bell Labs]]. В състава на работната група влизат [[Кен Томпсън]], [[Денис Ричи]] и [[Дъглас МакИлрой]]. В днешно време Unix има различни версии, разработени през годините от AT&T, както и от други комерсиални доставчици и некомерсиални организации. ▼
<!--
***READ: Please spell Unix in this article as "Unix" in accordance with its title. To change the spelling, request a page move.-->
 
▲'''Unix''' (официалната търговска марка е '''UNIX''') е компютърна [[операционна система]], разработена през 60-те и 70-те години на 20-ти век от група специалисти от [[AT&T]], работеща в [[Bell Labs]]. В състава на работната група влизат [[Кен Томпсън]], [[Денис Ричи]] и [[Дъглас МакИлрой]]. В днешно време Unix има различни версии, разработени през годините от AT&T, както и от други комерсиални доставчици и некомерсиални организации.
 
Сегашният собственик на [[търговска марка|търговската марка]] ''UNIX'' е консорциумът за индустриални стандарти [[The Open Group]]. Правата върху изходния код на Unix обаче са оспорвани в дело от 2004 г., в което доставчикът на UNIX [[SCO Group]] обвинява [[Novell]] в оклеветяване на името (slander of title). Забележете, че собственикът на търговската марка използва названието UNIX, а не Unix. Терминът UNIX не е акроним, а следва историческата конвенция компютърните системи да се именуват с главни букви като [[ENIAC]] и [[MISTIC]].
Line 27 ⟶ 24:
 
== История ==
 
През 60-те, [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетският технологичен институт]], AT&T Bell Labs и [[General Electric]] работят по експерименталната [[операционна система]] [[Multics]] (името идва от '''Mult'''iplexed '''I'''nformation and '''C'''omputing '''S'''ervice), предназначена за [[мейнфрейм компютър]]а [[GE-600 series|GE-645]]. Целта е създаването на комерсиален продукт, но успех не е постигнат. Multics е интреактивна операционна система с много нови възможности и повишена [[сигурност]]. В резултат от проекта е създаден краен продукт, но с много ниска производителност.
 
AT&T Bell Labs се оттегля и насочва ресурсите си към други проекти. Един от разработчиците от екипа на Bell Labs обаче, Кен Томпсън, продължава да работи, и създава игра за GE-645 мейнфрейм, наречена Пътуване в пространството (Space Travel). Но изпълнявана на GE машината тя е бавна и доста скъпа - изпълнението и&#768; струва $75 от дефицитното компютърно време.<ref>http://www.bell-labs.com/history/unix/pdp7.html</ref>
 
<!--
[[Image:Unix-process-list.png|thumb|250 px|A partial list of simultaneously-running processes on a UNIX system.]]
-->
 
С помощта на Дени Ричи Томпсън пренаписва играта на [[асемблер]] за друга машина на [[Digital Equipment Corporation]] - [[PDP-7]]. Този проект заедно с работата му по проекта Multics, кара Томпсън да започне работа по нова операционна система за PDP-7. Той и Ричи ръководят екипа от разработчици от Bell Labs, сред които и [[Руд Канадей]] (Rudd Canaday), разработващ файловата система както и новата многозадачна операционна система. Тя включва интерпретатор от командна линия.
 
=== 70-те ===
През 1970 проектът е наречен '''Unics''' (съкратено от '''Un'''iplexed '''I'''nformation and '''C'''omputing '''S'''ystem) и поддържа два потребителя едновременно. Избраното име е приписвано на [[Брайън Керниган]] (Brian Kernighan) и представлява шега с ''Multics'' - Unix ще прави само едно нещо, но ще го прави добре, за разлика от раздутата и бавна Multics. ▼
 
Дотогава е липсвала финансова поддръжка от Bell Labs. Когато обаче компанията Computer Science Research Group отправя искане да използва Unix на друга машина, много по-голяма от PDP-7, Томпсън и Ричи успяват да издействат финансиране с обещанието да добавят възможности за обработка на текст към варианта на Unix за [[PDP-11/20]] машина. За първи път операционната система UNIX официално е именувана и се изпълнява на PDP-11/20 през 1970 г. Добавени са програма за форматиране на текст ([[roff]]) и [[текстов редактор]], ▼
▲През 1970 проектът е наречен '''Unics''' (съкратено от '''Un'''iplexed '''I'''nformation and '''C'''omputing '''S'''ystem) и поддържа два потребителя едновременно. Избраното име е приписвано на [[Брайън Керниган]] (Brian Kernighan) и представлява шега с ''Multics'' - Unix ще прави само едно нещо, но ще го прави добре, за разлика от раздутата и бавна Multics.
 
▲Дотогава е липсвала финансова поддръжка от Bell Labs. Когато обаче компанията Computer Science Research Group отправя искане да използва Unix на друга машина, много по-голяма от PDP-7, Томпсън и Ричи успяват да издействат финансиране с обещанието да добавят възможности за обработка на текст към варианта на Unix за [[PDP-11/20]] машина. За първи път операционната система UNIX официално е именувана и се изпълнява на PDP-11/20 през 1970 г. Добавени са програма за форматиране на текст ([[roff]]) и [[текстов редактор]],
и трите написани на асемблер за PDP-11/20. Bell Labs подава заявки за [[патент]]и за системата за обработка на текст и за редактора. Roff еволюира в [[troff]], първата електронна издателска програма с пълни [[типография|типографски]] възможности. ''Ръководството на UNIX програмиста'' (''UNIX Programmer's Manual'') е публикувано на [[3 ноември]] [[1971]].
 
Line 51 ⟶ 45:
 
=== 80-те ===
<!--[[Image:Unix-ed-shellscript.png|thumb|250 px|Editing a shell script using the ''[[ed]]'' editor. The dollar-sign at the top of the screen is the prompt printed by the shell. 'ed' is typed to start the editor, which takes over from that point on the screen downwards.]]-->▼
 
▲<!--[[Image:Unix-ed-shellscript.png|thumb|250 px|Editing a shell script using the ''[[ed]]'' editor. The dollar-sign at the top of the screen is the prompt printed by the shell. 'ed' is typed to start the editor, which takes over from that point on the screen downwards.]]-->
 
AT&T лицензира [[UNIX System III]], базирана основно на версия 7, за комерсиално използване през 1982. Тя включваше поддръжка на VAX. AT&T продължи да лицензира по-старите версии на Unix. За да сложи край на объркването между различните версии, AT&T ги комбинира в [[UNIX System V]] Release 1. Тя предложи нови възможности като редактора [[vi]] и [[curses (програмна библиотека)|curses]] от [[Berkeley Software Distribution]] на Unix разработени от [[Калифорнийски университет - Бъркли|Калифорнийския университет (Бъркли)]]. Тя включваше поддръжка на [[Western Electric]] 3B.
 
Тъй като новото комерсиално лицензиране на UNIX не е изгодно за академично използване както по-ранните версии, разработчици от Бъркли продължават да развиват BSD Unix като алтернатива на UNIX System III и V, първоначално за PDP-11 (2.xBSD завършвайки с 2.11BSD) и по-късно за VAX-11 (версии 4.x на BSD). Много от нововъведенията в Unix първо се появяват в BSD, например [[C shell]] с [[контрол на задачи]]те (създаден по модел на [[Incompatible Time Sharing|ITS]]). Най-важният аспект от разработката на BSD е добавянето на [[TCP/IP]] кода към Unix [[Ядро (компютри)|ядрото]]. Усилията на BSD имат като резултат няколко версии съдържащи мрежовия код: 4.1cBSD, 4.2BSD, 4.3BSD, 4.3BSD-Tahoe ("Tahoe" е прякора на CCI Power 6/32 архитектурата - първата версия на различна ор DEC платформа на BSD ядрото), Net/1, 4.3BSD-Reno (за наподобяване на "Tahoe", и тъй като тази версия е "хазартна"), Net/2, 4.4BSD, и 4.4BSD-lite. Мрежовият код в тези версии е прародител на TCP/IP мрежовия код, използван сега, включително и кода пуснат по-късно в AT&T System V UNIX и [[Microsoft Windows]]. Съпътстващият [[Berkeley Sockets]] програмен интерфейс [[API]] е де-факто стандарт за мрежови програмни интерфейси и впоследствие е копиран от много платформи.
 
Други компании започват предлагането на комерсиални версии на UNIX за техните миникомпютри и работни станции. Повечето от тях са разработени въз основа на System V и са лицензирани от AT&T; но има и BSD базирани. Един от водещите разработчици на BSD, [[Бил Джой]](Bill Joy), основава през 1982 [[Sun Microsystems]] и създава [[SunOS]] (сега [[Solaris Operating System|Solaris]]) за техните [[работна стация|работни станции]]. През 1980, [[Microsoft]] представя техния първи Unix за [[16-битов]]и компютри, наречен [[Xenix]], който [[Santa Cruz Operation]] (SCO) прехвърля за [[Intel 8086]] процесор през 1983, и създава Xenix клонинг - [[SCO UNIX]] през 1989.
Line 64 ⟶ 57:
AT&T добави в UNIX System V, като [[заключване на файл]]ове, [[администриране на система]]та, [[стандартни потоци|потоци]], [[Отдалечена файлова система]](Remote File System) и [[Transport Layer Interface|TLI]]. AT&T си сътрудничи със Sun Microsystems и от 1987 и 1989 добави възможности от [[Xenix]], BSD, SunOS, и System V в [[System V Release 4]] (SVR4), независимо от X/Open. Тази версия консолидира всички предишни възможности в себе си и сложи край на конкуриращите се версии. Но това означава също и по-високи лицензионни такси.
 
=== 90-те ===
През 1990, [[Open Software Foundation]] обяви OSF/1, техния Unix стандарт, базиран на [[Mach kernel|Mach]] и BSD. Фондацията е основана през 1988 и се финансира от няколко Unix компании желащи да се противопоставят на AT&T и Sun за SVR4. Впоследствие AT&T и друга група формират "[[UNIX International]]" за да се противопоставят на OSF. Този конфликт между конкуриращи се компании е наречен "[[Юникс войни]]".
 
Line 71 ⟶ 64:
До 1993 повечето комерсиални доставчици на UNIX променят техните Unix варианти на [[System V]] базирани и добавят много от възможностите на BSD. Създаването на [[Common Open Software Environment|COSE]] от основните играчи на Unix пазара постави края на Unix войните, и доведе до сливането на UI и OSF през 1994. Въпреки, че запази името OSF работата по OSF/1 е спряна същата година. Единствения доставчик, който я изпозваше бе [[Digital Equipment Corporation|Digital]], той продължи разработката и преименува продукта на [[Digital UNIX]] в началото на 1995.
 
Скоро след обнародването на UNIX System V Release 4, AT&T продаде правата върху UNIX на Novell. <!--(Dennis Ritchie likened this to the Biblical story of [[Esau]] selling his birthright for the proverbial "[[mess of pottage]]".<ref>http://groups.google.com/group/comp.unix.questions/browse_frm/thread/2f0b5e719fa3a3ec/3fa5e5fe4d58f96b</ref>)--> Novell разработва своя собствен версия - [[UnixWare]] сливайки [[NetWare]] с UNIX System V Release 4. Novell я използва срещу [[Windows NT]], но тяхното присъствие на пазара продължи да намалява.
 
През 1993, Novell реширешава да предаде UNIX [[запазена марка|запазената марка]] и правата за сертифициране на [[X/Open]]. <ref>[http://groups.google.com/group/comp.std.unix/msg/c9974cf0022884f8]</ref> През 1996, X/Open се сля с [[Open Software Foundation|OSF]], създавайки [[Open Group]]. Стандартите на Open Group дефинират какво е и какво не е "UNIX" операционна система.
 
През 1995, бизнеса на администриране и поддръжка на съществуващите UNIX лицензи и правото за разработка на System V кода са продадени от Novell на Santa Cruz Operation.[http://www.novell.com/news/press/archive/1995/09/pr95220.html] Въпроса дали Novell също продава запазената марка е основа за съдебен процес.
 
=== от 2000 досега ===
<!--{{seealso|SCO-Linux controversies}}
[[Image:Solaris10.jpg|thumb|250 px|A modern UNIX desktop environment (Solaris 10)]]-->
 
През 2000, SCO продава целия UNIX бизнес на Caldera Systems, по късно променила името си на ''The SCO Group''. Този нов играч на пазара започна съдебни процеси срещу потребители и доставчици на Linux. SCO твърдят, че Linux съдържа защитен от закона Unix код притежание на The SCO Group. Другите твърдения са нарушение на търговската тайна от [[IBM]], или нарушаване на договора от бивши клиенти на Santa Cruz преминали към Linux. Но Novell отрича твърденията на SCO че държи правата на UNIX кода. Според Novell, SCO (и SCO Group) са франчайз за Novell, която държи основните права, и право на вето към лицензиите давани от SCO, и 95% от прихода. SCO Group не е на това мнение и го оспорва в процеса наречен [[SCO срещу Novell]].
 
През юни 2005 година, [[Sun Microsystems]] решават да открият част от изходния код на [[Solaris (операционна система)|Solaris]] 10 и да стартират проекта [[OpenSolaris]].
<!--
През 2005, [[Sun Microsystems]] released the bulk of its Solaris system code (based on [[UNIX System V]] Release 4) into an [[open source]] project called [[OpenSolaris]]. New Sun OS technologies such as the [[ZFS]] file system are now first released as open source code via the OpenSolaris project; [[as of 2006]] it has spawned several non-Sun distributions such as SchilliX, Belenix, Nexenta and MartuX.
 
The [[Dot-com crash]] has led to significant consolidation of UNIX users as well. Of the many commercial flavors of UNIX that were born in the 1980s, only [[Solaris Operating System|Solaris]], [[HP-UX]], and [[AIX operating system|AIX]] are still doing relatively well in the market. Of these, Solaris has the most market share, and may be becoming more popular now that it is [[Open Source]].<ref>{{ cite web | url = http://news.zdnet.com/2100-9584_22-5984747.html | title = Itanium: A cautionary tale | accessdate = 2006-10-04 | author = Stephen Shankland | date = [[December 7]] [[2005]] | work = Tech News | publisher = ZDNet | quote = In the third quarter of this year, 7,845 Itanium servers were sold, according to research by Gartner. That compares with 62,776 machines with Sun Microsystems' UltraSparc, 31,648 with IBM's Power, and 9,147 with HP's PA-RISC. }}</ref>
-->
 
==Стандарти==
<!--
Beginning in the late 1980s, an open operating system standardization effort now known as [[POSIX]] provided a common baseline for all operating systems; [[IEEE]] based POSIX around the common structure of the major competing variants of the Unix system, publishing the first POSIX standard in 1988. At around the same time a separate but very similar standard, the [[Single UNIX Specification]], was also produced by the Open Group. Starting in 1998 these two standards bodies began work on merging the two standards, and they are now identical.
 
In an effort towards compatibility, <!--in what year? -- several Unix system vendors agreed on SVR4's [[Executable and Linkable Format]] (ELF) as standard for binary and object code files. The common format allows substantial binary compatibility among Unix systems operating on the same CPU architecture.
 
== Компоненти ==▼
The directory layout of some systems, particularly on Linux, is defined by the [[Filesystem Hierarchy Standard]]. This type of standard however is controversial, and even within the Linux community its adoption is far from universal.
-->
▲==Компоненти==
UNIX системата е направена от няколко елемента, които по принцип са пакетирани заедно: Ядро - [[Kernel (computer science)|kernel]] и още - среда за разработка, библиотеки, документи и преносимия source-code (програмния код). UNIX е всичко в едно - пълна софтуерна система. Това е ключовов развитието на операционната система - била използвана за обучение, предизвикала голям интерес. Всички тези компоненти не направили системата голяма — оригиналната V7 UNIX дистрибуция, съдържаща всичко необходимо плюс сорс кода и документацията не били повече от 10 мб (мегабайта).
<!--
The names and filesystem locations of the Unix components has changed substantially across the history of the system. Nonetheless, the V7 implementation is considered by many to have the canonical early structure:
 
== Въздействие ==▼
*'''Kernel''' — originally found in /usr/sys, and composed of several sub-components:
UNIX оказва значително въздействие върху всички следващи операционни системи. За разлика от използвания при ранните компютри [[асемблер]] тя е написана на език от високо ниво. ▼
**''conf'' — originally found in /usr/sys/conf, and composed of configuration and machine-dependent parts, often including boot code
**''dev'' — Device drivers (originally /usr/sys/dev) for control of hardware (and sometimes pseudo-hardware)
**''sys'' — The "kernel" of the operating system, handling memory management, system calls, etc.
**''h'' (or ''include'') — Header files, generally defining key interfaces within the system, and important system-specific invariables
*'''Development Environment''' — Most implementations of Unix contained a development environment sufficient to recreate the system from source code. The development environment included:
**''cc'' — The C language compiler
**''as'' — The machine-language assembler for the machine
**''ld'' — The linker, for combining object files
**''lib'' — Libraries. Originally ''libc'', the system library with C run-time support, was the primary library, but there have always been additional libraries for such things as mathematical functions (''libm'') or database access. V7 Unix introduced the first version of the modern "Standard I/O" library ''stdio'' as part of the system library. Later implementations multiplied the number and type of libraries significantly.
**''[[make]]'' - The build manager, designed to effectively automate the build process
**''include'' — Header files for software development, defining standard interfaces and system invariants
**Other (secondary) languages — V7 Unix contained a Fortran-77 compiler, a programmable calculator, and the [[awk]] "scripting" language, and other versions and implementations have or now contain many other language compilers and toolsets. Early BSD releases included [[Pascal|Pascal programming language]] tools, and many modern Unix systems also include the [[GNU Compiler Collection]] as well as or instead of a proprietary compiler system.
**... and a number of other tools, including an object-code archive manager (''ar''), symbol-table lister, compiler-development tools (e.g. ''yacc''), ''make'', and debugging tools.
*'''Commands''' — Most Unix implementations make little distinction between commands (user-level programs) for system operation and maintenance (e.g. ''cron''), commands of general utility (e.g. ''grep''), and more general-purpose applications such as the text formatting and typesetting package. Nonetheless, some major categories are:
**''sh'' — The Shell, the primary user-interface on Unix before window systems appeared, and the center of the command environment. To degrees that varied in different shell implementations, external programs (such as ''expr'') were relied on by the shell.
**''Utilities'' — the core of the Unix command set, including ''ls'', ''grep'', ''find'' and many others. This category could be subcategorized:
***''System utilities'' — such as ''mkfs'', ''fsck'', and many others; and
***''User utilities'' — ''passwd'', ''kill'', and others.
**''Document formatting'' — Unix systems were used from the outset for document preparation and typesetting systems, and included many related programs such as ''[[nroff]]'', ''[[troff]]'', ''[[tbl]]'', ''[[eqn]]'', ''[[refer (software)|refer]]'', and ''[[pic]]''. Some systems also include more advanced packages such as [[TeX]] and [[GhostScript]].
**''Graphics'' — The ''plot'' subsystem provided facilities for producing simple vector plots in a device-independent format, with device-specific interpreters to display such files. Modern Unix systems also generally include [[X11]] as a standard windowing system and [[GUI]], and many support [[OpenGL]].
**''Communications'' — early Unix systems contained no inter-system communication, but did include the inter-user communication programs ''mail'' and ''talk''. V7 introduced the early inter-system communication system ''[[UUCP]]'', and systems beginning with the BSD release included [[TCP/IP]] utilities.
[[Image:man-man.png|thumb|150px|The 'man' command can display a 'man page' for every command on the system, including itself.]]
*'''Documentation''' — Unix was unique in its time for including all of its documentation online in machine-readable form. The documentation included:
**''man'' — Manual pages for each command, library component, system call, header file, etc.
**''doc'' — Longer documents detailing major subsystems, such as the C language and ''troff''
-->
▲==Въздействие==
▲UNIX оказва значително въздействие върху всички следващи операционни системи. За разлика от използвания при ранните компютри [[асемблер]] тя е написана на език от високо ниво.
 
В сравнение с много съвременни операционни системи, третиращи всички видове файлове като към прости масиви от байтове, Unix има драстично опростен [[файлова система|файлов модел]]. В йерархията на файловата система, в която се съдържат и служебните програми и периферните устройства (като например принтери, терминали, или дискове), е необходимо да се осигури единен [[интерфейс]]. Това обаче не пасва на простия модел за "поток от байтове".
 
Unix популяризира йерархичната [[файлова система]] с произволно вложени субдиректории, първоначално въведена от Multics. Останалите разпространени операционни системи в тази ера също можеха да разделят запаметяващото устройство на директории или сектори, но те най-често се ограничаваха само до едно ниво. Няколко големи частни операционни системи накрая разшириха обхвата на под-директориите подобно на Multics. Йерархията DEC's RSX-1M's за "потребителска група" се развива в така наречените VMS директории, а CP/M се развива в MS-DOS 2.0 субдиректория, докато йерархията на HP MPE group.account и IBM SSP и OS/400 системи библиотеки се свива в по-обширните POSIX файлови системи.
Line 150 ⟶ 98:
Политиката на Unix за предимно он-лайн документация (поддържана в продължение на много години) и готовите системни кодове, достъпни за всички програмисти, дава началото на движението за "[[софтуер с отворен код]]" през 1983. Водещите разработчици на Unix (и на програми, които го напускат) открай време се придържат към определен набор от културни норми за разработка на софтуер, които са станали също толкова важни и толкова влиятелни като технологията на Unix; това е наречено „философията на Unix“.
 
== Марки ==
<!--
{{seealso|list of Unix systems}}
 
In October 1993, Novell, the company that owned the rights to the Unix System V source at the time, transferred the [[trademark]]s of Unix to the X/Open Company (now [[The Open Group]]),<ref>http://groups.google.com/group/comp.std.unix/msg/c9974cf0022884f8</ref> and in 1995 sold the related business operations to [[Santa Cruz Operation]].<ref>http://www.novell.com/news/press/archive/1995/09/pr95220.html</ref> Whether Novell also sold the [[copyright]]s to the actual software is [[as of 2006|currently]] the subject of litigation in [[SCO v. Novell]].
 
By decree of The Open Group, the term "UNIX" refers more to a class of operating systems than to a specific implementation of an operating system; those operating systems which meet The Open Group's [[Single UNIX Specification]] should be able to bear the [[UNIX 98]] or [[UNIX 03]] trademarks today, after the operating system's vendor pays a fee to The Open Group. Systems licensed to use the UNIX® trademark include AIX, HP-UX, [[IRIX]], Solaris, [[Tru64]], [[A/UX]] and a part of [[z/OS]]. Apple Computer have stated that they will be submitting Mac OS X 10.5 and Mac OS 10.5 Server to The Open Group for certification as a UNIX 03 system.<ref>{{cite web|author=Apple Computer, Inc|title=Leopard Technology Overview|url=http://developer.apple.com/leopard/overview/|work=Leopard Technology Series for Developers|accessdate=2006-10-24|quote=Apple will submit Leopard and Leopard Server to The Open Group for certification against the UNIX ‘03 product standard.}}</ref>
 
In practice, the term, especially when written as "[[Un*x]]", "*NIX", or "*N?X" is applied to a number of other multiuser POSIX-based systems such as GNU/Linux, Mac OS X and FreeBSD that do not seek UNIX branding because the royalties would be too expensive for a product marketed to consumers or freely available over the Internet;{{fact}} this would mean that "Unix" has become a label for a variety of products, much like a [[genericized trademark]]. To avoid this, The Open Group requests that "UNIX" is always used as an adjective followed by a generic term such as "system".
 
The term "Unix" is also used, and in fact was the original capitalisation, but the name UNIX stuck because, in the words of [[Dennis Ritchie]] "when presenting the original Unix paper to the third [[Operating Systems Symposium]] of the American [[Association for Computing Machinery]], we had just acquired a new typesetter and were intoxicated by being able to produce small caps" (quoted from the [[Jargon File]], version 4.3.3, 20 September 2002). Additionally, it should be noted that many of the operating system's predecessors and contemporaries used all-uppercase lettering, because many computer terminals of the time could not produce lower-case letters, so many people wrote the name in upper case due to force of habit.
 
Several plural forms of Unix are used to refer to multiple brands of Unix and Unix-like systems. Most common is the conventional "'''Unixes'''", but the [[hacker culture]] which created Unix has a penchant for playful use of language, and "'''Unices'''" (treating Unix as [[Latin]] word) is also popular. The [[Anglo-Saxon language|Anglo-Saxon]] plural form "Unixen" is not common, although occasionally seen.
 
UNIX is also a trademarked name for a brand of carpet. However, US Trademark laws allow duplicate names if the products, as in this case, are easily distinguishable.
-->
== Основни Unix команди ==
* Създаване и преглеждане на файлове и директории: <code>''pwd'' ''cd'' ''ls'' ''mkdir'' ''rm'' ''rmdir'' ''cp'' ''mv'' ''find'' ''locate'' ''touch''</code>
Line 176 ⟶ 108:
* Комуникации: <code>''mail'' ''telnet'' ''ftp'' ''finger'' ''ssh''</code>
 
== Основни Unix процеси и демони ==
* [[Syslog]]
 
== Източници ==
 
<references/>
 
== Външни препратки ==
<!--
{{wikibookspar||Guide to Unix}}
 
*[http://www.ibm.com/developerworks/power/library/pa-spec13/?ca=dgr-wikiaUnixStandard What is UNIX, Anyway?]
*[http://www.bell-labs.com/history/unix/ The Creation of the UNIX Operating System]
Line 200 ⟶ 128:
*[http://www.thomasscoville.com/PCarticle.html Unix As Literature]
*[http://www.levenez.com/unix/history.html Unix History] A large graphical family tree of Unixes
* To use a Unix computer from anywhere, see [http://sdf.lonestar.org/ SDF Public Access UNIX System] made available at no cost by [[Super Dimension Fortress]].
 
{{unix-like}}
 
[[Категория:Operating systems]]
[[Категория:Unix]]
 
-- interwiki -->
[[Категория:Операционни системи]]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Unix“.