Мишел Петручани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SilentShout (беседа | приноси) МЕП |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
| наставка=
| роден-дата=[[28 декември]] [[1962]]
| роден-място= [[Оранж (Воклюз)|Оранж]], [[Франция]]
| починал-дата=[[6 януари]] [[1999]]
| починал-място=[[Ню Йорк]], [[САЩ]]
}}
'''Мишел Петручани''' ({{lang-en|Michel Petrucciani}}) ([[28 декември]] [[1962]] г., [[Оранж (Воклюз)|Оранж]], [[Франция]] – [[6 януари]] [[1999]] г., [[Ню Йорк]], [[САЩ]]) е [[френски]] [[джаз]] [[пиано|пианист]].
== Биография ==
Мишел Петручани идва от италианско – френска фамилия с музикантско потекло. Баща му Тони е свирил на китара, брат му Луис- на бас и най-малкият му брат също свири на китара. Мишел е роден с [[генетично заболяване]], което причинява крехки и чупливи кости, а в неговия случай и нисък ръст. Заболяването често се свързва и с различни [[белодробни заболявания]]. В ранната му кариера баща му и брат му се грижат за него, тъй като той не е можел да ходи сам.▼
▲Мишел Петручани
В ранните си години той става голям фен на [[Дюк Елингтън]] и иска да стане голям пианист като него: въпреки че дълги години е бил класически пианист, джазът става негова страст. Първият му професионален концерт е на 13 годишна възраст. На тези години той още е доста крехък и има нужда да бъде наглеждан, когато е на пианото. Неговият размер не му позволява да достига педалите, но ръцете му са с нормална дължина. Това обаче се оказва негово предимство, тъй като в началото на кариерата му, неговият мениджър често тайно го пренасял в хотелската стая в куфар, за да пести пари. На 18 годишна възраст той вече е част от успешно трио. Той се мести в Америка през 1982, където успешно окуражен от [[Чарлз Лойд]] да започне да свири активно. През 1986 Петручани записва албум с изпълнение на живо с Уейни Шортър и Джим Хол. Той свири също и с различни изпълнители от американската джаз сцена, включително [[Дизи Гилеспи]]. ▼
▲В ранните си години той става голям фен на [[Дюк Елингтън]] и иска да стане голям пианист като него
През [[1994]] г. в [[Париж]]е награден с [[Орден на Почетния легион|Ордена на Почетния легион]].
В личния си живот той има три значими връзки. Неговият първи брак е
▲Неговия собствен стил е повлиян от [[Бил Еванс]], въпреки че някои го сравняват с [[Кийт Джарет]].
▲В личния си живот той има три значими връзки. Неговият първи брак е бил с италианската пианистка [[Гилда Бута]], който завършва с развод. Той е баща на две деца, едно от които наследява неговото заболяване. Има и доведен син на име Ричард Роперх.
Мишел Петручани умира малко след като навършва 36 години от инфекция на белия дроб.
На 12 февруари 2009, френският канал Мецо излъчва специален концерт в чест на Петручани по повод десет години от неговата смърт.▼
Първите два американски албума на Мишел Петручани са продуцирани от Габриел Франклин. Първият - ''100 harts'', солов албум, е продуциран от известното студио A на RCA в Ню Йорк. Вторият е албум в състав трио, който е записан на живо в клуба на Макс Гордън в Ню Йорк. Те са сред първите албуми, за които е използвана новооткритата дигитална технология за записване на рекордерите Mitsubishi X80, толкова нова, че единственото налично ръководство било на японски език. Но Франклин и Том Арисън успяват да го накарат да проработи на принципа проба-грешка и постигат невероятни резултати.▼
▲На [[12 февруари]] [[2009]] г., френският канал Мецо излъчва
==Дискография==▼
▲Първите два американски албума на Мишел Петручани са продуцирани от [[Габриел Франклин]]. Първият - ''100
▲== Дискография ==
* ''Flash'' (1980)
* ''Michel Petrucciani Trio'' (1981)
Line 61 ⟶ 67:
== Външни препратки ==
*[http://www.michel-petrucciani.de A Tribute to Michel Petrucciani]
*[http://www.dreyfusrecords.com/discs_ns.php?&a=16&l=0 Artist site]
|