Наполеонов кодекс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: thumb|right|270 px|Титулната страница на Code Civil des Français '''Френският граждански кодек... |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
Френският граждански кодекс със своята структура и уредба на гражданскоправните отношения е възприет за [[прототип]] за изработването на гражданското и търговското законодателство на всички страни от т.нар. [[Романска система|романско (латинско) правно семейство]] - Испания, Италия, Португалия, Белгия, като е поставен и в основата на съвременното латиноамериканско право (с изключение на Бразилия, бивша португалска колония) и на много държави от Африка, Близкия, Средния и Далечния Изток, бивши френски колонии.
През времето на [[класицизъм|класицизма]] и [[просвещение]]то във Франция основен [[източник на правото]] били [[обичайно право|правните обичаи]] в конкуренция на нормите на [[римско право|римското]] и [[каноническо право|каноническото право]], съответно за светската и религиозна сфера на [[обществени отношения|обществените отношения]] в страната.
Френският граждански кодекс (Code civil), или Наполеоновият кодекс (Code Napolеon)
# статус на лицата (І);
# статус на благата (ІІ) и
Ред 17:
Френският граждански кодекс е изменен значително в началото на ХІХ век, но и до днес се е запазил като фундамент на френското гражданско право и в по-общ смисъл на системата на [[Континентална правна система|континенталното право]] - на цялото френско право. Code de Civil е определян като "гражданска конституция на французите". Правните области предмет на регулация от него са лично право (име; статус на лицата; [[юридическо лице|юридически лица]]; [[правоспособност]] и [[дееспособност]]; условия, позволяващи на едно лице да осъществява [[правен акт|правни актове]], кагато има и може да поема [[права и задължения]], да бъде собственик на блага и др.), [[семейно право]] ([[годеж]]; [[брак]]; [[развод]]), [[материално право]] (видове блага; движими и недвижими вещи; [[собственост]]; [[владение]]), [[облигационно право]], [[давност]] и т.н.
На 14 август 1800 г. Първият консул на френската република Наполеон Бонапарт назначил комисия от четирима видни юристи: [[Тронше]], [[Биго де Премню]], [[Порталис]] и [[Малвил]], под ръководството на [[Камбасер]], за да съставят проект за Френски граждански кодекс. Четиримата съставители произлизат от страни с различни системи на правото и обичаи. Този разнороден състав на комисията имал за цел да обедини различните правни възгледи за първото съвременно кодифициране на гражданското право в историята, с оглед на това да внесе най-удачните разрешения на спорните въпроси по регламентацията. Френският граждански кодекс реципирал множество разрешения от [[Корпус юрис цивилис|Юстиниановата компилация]], преминали през влиянието на [[Потие]] и без да има много спорове за формата под която да бъдат включени те - по същата схема , като тази в Институциите:
# лица;
# вещи;
Ред 28:
# една книга за [[граждански процес|гражданския процес]] (вместена накрая на кодекса, тъй като впоследствие е щял да бъде изработен друг кодекс, който самостоятелно да урежда [[процесуално право|процесуалното право]]).
Комисията по изготвяне на проекта за френски граждански кодекс включвала съставители, които изготвили първоначален проект, предоставен за оценка на Трибуналите (касационен и апелативен трибунал), а съдилищата изработили писмени коментари по него. Проектът
# обсъждане на законопроекта;
# първа редакция на законопроекта;
Ред 34:
# евентуални други дискусии на втората редакция и т.н. докато се достигне до окончателна редакция.
По време на тази процедура присъствали: [[Буле де ла Мьорт]], [[Берлие]], [[Тибодо]], [[Емри]], [[Реал]], [[Биго де Премню]], [[Рение]] и [[Абриал]]. Тя била председателствана от Първия консул, от втория консул [[Камбасер]] (при отсъствие на първия консул). [[Локре]], главният секретар на Държавния съвет, съставял протоколите на всяко заседание. Всеки окончателен проектозакон трябвало да бъде изпратен на [[Трибунат]]а, който го обсъждал, после да бъде представен на законодателното тяло (имащо качеството на нямо събрание, тъй като било натоварено със задачата да гласува, без да има право да обсъжда текстовете). Първоначалният проект бил предоставен и на апелативните и касационните трибунали, за да могат те да изготвят свои наблюдения. Държавният съвет се събирал, за да изучава проекта общо 102 пъти (но в петте тома на Локре има само 84 протокола). Процедурата продължила близо 3 години, т.е. от 17 юли 1801 г. до 19 март 1804 г.
Трибунатът, предвождан от републиканците, се противопоставил на Народното събрание, но това противопоставяне било насочено срещу политическата воля. Проектът бил оттеглен и Наполеон Бонапарт прочистил Трибуната с процедурна маневра: той изпратил разбунтувалите се срещу техните избиратели, поставяйки начело на редицата [[Бенжамен Констан]], клед което Френският граждански кодекс бил гласуван без проблем под формата на 36 проектозакона в периода 1803 – 1804 година. Обнародван е от Наполеон Бонапарт на 21 март 1804 г.
Ред 41:
# ''Гражданско-процесуален кодекс (Code de procеdure civile)'' - 1806 г.;
# ''Търговски кодекс (Code du commerce)'' - 1807 г. под формата на ревизия на един стар кодекс, изготвен при управлението на [[Луи XIV]];
# Титул ІІІ на ''Кодекса за престъпленията и злодеянията (Code des dеlits et des peines)'' от 1791 г. бил заместен от ''Френския
# Титули І и ІІ на ''Кодекса за престъпленията и злодеянията'' били заместени от ''Кодекса за криминална процедура (Code d`instruction criminelle)'' – 1808 г., превърнал се в последствие в ''Наказателно-процесуален кодекс (Code de procedure pеnale)'' – 1959 г.;
Наполеоновият кодекс имал за цел да унифицира правото и да намери баланс между
Измененията във Френският граждански кодекс най-вече засягат семейното право,
По време на [[Втора френска империя|Втората френска империя]], кодексът е преименуван на Наполеонов кодекс, което име е останало като алтернативно и до днес.
| |||
