Жертви на априлските събития стават активисти на левицата като[[Иван Манев]], [[Александър Боримечков]], [[Ана Маймункова]], [[Жеко Димитров]], [[Тодор Страшимиров]], [[Димитър Грънчаров]], [[Христо Косовски]], [[Темелко Ненков]], [[Николай Петрини]], както и интелектуалците [[Гео Милев]], [[Йосиф Хербст]], [[Христо Ясенов]], [[Сергей Румянцев]].
Вследствие на тези действия в различни части на страната се активизира дейността на антиправителствени терористични чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред ръководители им са [[Митьо Ганев-жив бандит обирал дори и бедните селяни - а после провъзгласен едва ли не за герой от БКП]], [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов - Героя]] и [[Тинко Симов]]. Четата на Тинко Симов убива Николай Тифчев - Кърджи Осман. При друга нейна акция, още преди атентата в църквата "Св. Неделя", в прохода Арабаконак се прави неуспешен [[опит за покушение над цар Борис III]]. [[Картинка:Chetnitzi1925.jpg|мини|дясно|300px|Участници в антиправителствена чета]]В крайна сметка, повечето от четите са разгромени от правителствени войски или се изтеглят в съседни страни. След физическото унищожение на множество дейци на БКП през април 1925 година продължава вътрешната борба в партията по въпроса дали да се снеме курса към ново въстание срещу режима на [[Александър Цанков]]. В крайна сметка умереното крило, начело с [[Васил Коларов]] и [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]], надделява над [[леви комунисти в БКП|ултралевите]] и на Московското съвещание през 1925 година и на Виенския пленум през 1926 г. курсът към въстание е окончателно снет.
