ФК Спортклуб (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 4:
[[Файл:Sportclub.png|thumb|left|150px|Емблемата на Спортклуб Пловдив]]
 
Пловдивски Спортклуб е името на отбора, който през 26 юли 1926г1926 г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище „Иван Вазов“ дава начало на днешния [[Локомотив Пловдив]]. На тази дата двата пловдивски спортни клуба „Караджа“ и „Атлетик“ се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926г1926 г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
 
След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928г1928 г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.
 
През 1933г1933 г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936г1936 г. През 1938г1938 г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години – до разпускането йѝ, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат „създателят на тоталния футбол“). През втория си сезон в НФД (1939/40г40 г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.
 
== Преди 1944г1944 г. ==
 
В годините до 1944г1944 г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г1941 г.), като през 1940г1940 г. и 1942г1942 г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942г1942 г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942г1942 г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.
 
В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942г1942 г. и 1943г1943 г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявала Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.
 
== След 1944г1944 г. ==
 
В годините, последвали 1944-та, новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич – през 1945г1945 г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб било променено на „С.П. 45” (Спортклуб-Парчевич 1945г1945 г.), а малко след това станало “Славия” Пловдив.
 
През 1947г1947 г. било приобщено дружеството на кооперативните работници - "Петър Ченгелов". В съответствие, името на Спортклуб станало "Славия-Ченгелов".
В началото на 1949г1949 г. било възстановено името "Славия" Пловдив. На 5 октомври 1949г1949 г. Спортклуб (Славия Пловдив) приобщил дружеството на транспортните работници - "Локомотив". Първоначално обеднението получило името "Енергия", което две седмици по-късно променили на "Торпедо".
От 1951г1951 г. Спортклуб заживял с името на последния клуб, който приобщил - [[Локомотив Пловдив]]."
 
[[Категория:Несъществуващи български футболни отбори]]