Операция „Катапулт“: Разлика между версии

 

== Противостоящи сили ==

Основните френски сили се намират в следните бази:

* [[Мерс ел Кебир]] — двата нови и свръхмодерни линейни кораба „Дюнкерк“ и „Страсбург“, старите линейни кораби [[Прованс (линеен кораб)|„Прованс“]] и [[Бретан (линеен кораб)|„Бретан“]], 6 [[разрушител]]я, [[хидроавиотранспорт]]ът [[Командан Тест]] и няколко [[подводници]].

 

=== Мерс ел Кебир, 3 юли ===

На 3 юли 1940 г. сутринта пред Мерс ел Кебир се появява „Съединение Н“. Вицеадмирал Съмървил изпраща в базата разрушителя „Фоксхаунд“, на чийто борд е капитана на Арк Ройъл Седрик Холанд, бивш военноморски [[аташе]] в [[Париж]] и кавалер на [[Орден на Почетния легион|Ордена на Почетния легион]], който е натоварен да води преговорите. Командващият френската ескадра, вицеадмирал [[Марсел-Бруно Женсул|М. Женсул]] отказва да се срещне лично с англичаните и изпраща флаг-офицера си, който получава пакета с английския [[ултиматум]]. Алтернативите, които са предоставени на французите са:

* Ако желаят да преминат на английска страна, като продължат да се сражават под френски флаг, базирайки се в английски пристанища.

 

След поставянето на ултиматума, командващият френската ескадра вицеадмирал М. Жансул протака преговорите почти през целия ден, но в крайна сметка го отхвърля. Докато текат преговорите, английски самолети хвърлят пет магнитни мини на входа на пристанището, за да не се позволи излизането на френски кораб.

В 17:54 h английските кораби откриват огън. Френските кораби са наредени с кърма към морето и препречват огневите си линии, освен това бреговите височини пречат на стрелбата им. Английската ескадра води огън, подредена в [[килватер|килватерна колона]], като стрелбата се коригира от самолети [[Fairey Swordfish]] от „Арк Ройъл“. Само след няколко минути „Дюнкерк“ получава три попадения от тежки 381-mm снаряди, едно от които изважда от строя артилерията му, унищожавайки един от главните му генератори. Корабът прекратява боя и се оттегля към плитчините навътре в залива, където акостира край селото Сен Андре. „Прованс“ също е улучен от 381-mm снаряди и тежко повреден прекратява боя, а екипажът му го изхвърля на брега, спасявайки го от сигурна гибел. 381-mm снаряди улучват и „Бретан“, един от които попада в погреба с боеприпаси. Линейният кораб е обхванат от огън и в 18:09 h внезапно се преобръща и потъва, а с него и почти всички от екипажа му. Хидроавиотранспортът „Командан Тест“ също е подпален, но оцелява, а тежкият разрушител „Могадор“ макар и с откъсната кърма, е изхвърлен на брега от екипажа си.

 

 

==== Бягството на Страсбург ====

Оказва се, че молбата за прекратяване на огъня е уловка от френска страна, за да бъде спасен незасегнатият от стрелбата „Страсбург“. Още докато се водят преговорите, вицеадмирал Жансул заповядва да бъдат премахнати част от [[противолодъчни заграждения|противолодъчните мрежи]] южно от [[фарватер]]а, което позволява да бъдат избегнати минните заграждения, поставени от англичаните по същото време. Щом английските кораби освобождават входа на пристанището, възползвайки се и от димната завеса, „Страсбург“, придружен от пет разрушителя, на пълен ход излиза в открито море. При нос Канастел към него се присъединяват и шест разрушителя, базирани досега в [[Оран]] и корабите поемат курс към Тулон. Малко след това линейният кораб се озовава срещу самолетоносача Арк Ройъл, патрулиращ с ескорт от разрушители на 15 мили от брега със задача да прикрива британците от евентуална въздушна атака. В този момент английският самолетоносач е практически безпомощен срещу мощните оръдия на линейния кораб, но капитанът на Страсбург Луи Колине не се възползва от възможността да потопи британския кораб, а се ограничава само с два залпа по разрушителя „Рестлър“, принуждавайки го да отстъпи и да освободи пътя на французите. За разлика от него английският капитан, след като съобщава на вицеадмирал Съмървил за пробива на французите, изпраща след „Страсбург“ шест [[торпедоносец]]а Fairey Swordfish, въоръжени с 227-kg бомби. Около 18:45 h самолетите атакуват кораба, но не регистрират нито едно попадение, като два Swordfish са загубени при атаката.

 

 

=== Мерс ел Кебир, 6 юли ===

Вечерта на 5 юли Съединение Н отново напуска Гибралтар с курс към Мерс ел Кебир, оставяйки в базата бавноходния „Резолюшън“. На 6 юли, в 5:20 h сутринта, от палубата на Арк Ройъл, намиращ се на 90 мили от Мерс ел Кебир, излита първата вълна от шест торпедоносеца, водена от лейтенант-командър ([[капитан III ранг]]) Ходкинсън, като един се връща поради технически проблеми. Тяхна цел е десния борд на „Дюнкерк“. След час полет, появявайки се от страната на изгряващото слънце, от височина 20 m и дистанция 700-800 m, те атакуват линейния кораб. От петте торпеда едно не се отделя от самолета, две потъват, а другите две улучват страничен [[вълнолом]].

 

 

=== Действията на френската авиация при Мерс ел Кебир ===

Въздушната охрана на базата в Мерс ел Кебир се осъществява от [[Ескадрила|ескадрилите]] GC II/3 ('''GC''' {{lang-fr|Groupe de Chasse — Изтребителна ескадра}}) и GC III/3, базирани на летище Оран ла Сеня и въоръжени с [[Dewoitine D.520]], и ескадрилите GC I/10, GC I/5 и GC II/5 от летище Сен Дьони дю Сиг, въоръжени с [[Morane-Saulnier M.S. 406|M.S. 406]] и [[Curtiss P-36 Hawk|Curtiss Hawk 75]]. По време на атаката на Съединение Н на 3 юли, изтребителите Dewoitine са вдигнати във въздуха, но са натоварени само с въздушното прикритие на самото летище, а изтребителите от другите ескадрили закъсняват и атакуват британските кораби при оттеглянето им, но тъй като са въоръжени със 75-kg бомби и без прицели за бомбардиране, не им нанасят никаква вреда, въпреки че дори обстрелват с картечниците си корабните надстройки. Единственият им успех е свалянето на британски Skua от „Арк Ройъл“, участващ в отразяването на атаката<ref>{{ru икона}} [http://www.aviaship.info/ark/page,2,73-operacija-katapulta.html Операция Катапульта]</ref>.

 

 

За неутрализирането на френската ескадра в Дакар от Фрийтаун, Сиера Леоне отплава британско съединение в състав: самолетоносача „Хермес“, [[Австралия|австралийския]] крайцер „Австралия“, английския „Дорсетшър“ и ескортния разрушител „Милфорд“, командвано от капитана „Хермес“ Ричард Онслоу. Английските кораби се появяват пред Дакар в ранната утрин на 7 юли и Онслоу изпраща „Милфорд“ при французите, като неговият капитан носи ултиматум, подобен на поставения в Мерс ел Кебир. Френският командващ адмирал Плансон не допуска английския кораб в пристанищего и обявява бойна тревога.

Тъй като в съединението на Онслоу няма тежки кораби, способни да противостоят на „Ришельо", британците първоначално се въздържат от бойни действия. Отчитайки недостатъчната си артилерийска мощ, Онслоу решава да действа по друг начин: през нощта на 7 срещу 8 юли в пристанището прониква малък катер с диверсионна група на борда, ръководена от лейтенант Бристоу. Диверсантите хвърлят под кърмата на Ришельо шест дълбочинни бомби и бързо се оттеглят под прикритието на тъмнината, но бомбите не избухват, поради недостатъчната дълбочина на пристанището.

 

 

== Последствия ==

{{редактирам}}