Изменение на климата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
Когато се отчита ролята на човека извън тези естествени цикли, става дума за '''антропогенно''' (тоест предизвикано от човешка дейност) глобално затопляне. Отделянето в атмосферата на '''въглероден двуокис''' и други газове като '''метан''', който има по-голям потенциал за затопляне от СО2, предизвиква т.нар. парников ефект, при който отразената от Земята слънчева радиация (предимно в инфрачервения спектър) не може да се разсее в Космоса, а се връща и затопля още повече Земята. Въпреки че често се смята, че главните парникови емисии произлизат от изгарянето на органични горива в енергетиката и транспорта, скорошни [[Дългата сянка на животновъдството|изследвания]] и разкрития показват, че отглеждането на селскостопански животни за месо и млечни продукти има по-голям принос от транспорта по света.
Това затопляне е продукт на индустриалната революция, но се засилва още повече през втората половина на ХХ век. За това време средната глобална температура се е повишила с около 0,5°C, което довежда до оттегляне на континенталните ледници и ледниковите шапки около полюсите, промяна в режима на някои животни. Има опасения за повишаване на нивото на световния [[океан]], както и натрупването на катастрофални метеорологични феномени като наводнення, торнада, снежни бури и др. Едно от сериозните последици, които може да възникнат от топенето на ледовете на Арктика, е складираният под леда метан да навлезе в атмосферата и това да повиши още повече затоплянето на климата и да замърси атмосферния въздух, като го направи опасен за живота на
В опит да се забави този процес, през 1992 г. ръководителите на над 150 държави подписват в [[Рио де Жанейро]] ''Рамковата конвенция на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] по изменението на климата'' (РКОНИК), която има за цел да се стабилизират „парниковите“ емисии на равнището им от 1990 г. РКОНИК е подсилена със съпътстващия я [[Протокол от Киото]] от 1997 г., който предвижда тези емисии да се съкратят средно с 5,8 % през периода 2008–2012 г. За тази цел може да се използват т. нар. гъвкави механизми — съвместно изпълнение, механизма на чистото развитие и международна търговия с емисии.
| |||