Изменение на климата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Косвени данни сочат за драматични промени в миналото, включително множество [[ледников период|ледникови периоди]] с различна продължителност.
Когато се отчита ролята на човека обаче извън тези естествени цикли, става дума за '''антропогенно''' (тоест предизвикано от човешка дейност)
Това затопляне е продукт на индустриалната революция, но се засилва още повече през втората половина на ХХ век. За това време средната глобална температура се е повишила с около 0,5°C, което довежда до оттегляне на континенталните ледници и ледниковите шапки около полюсите, промяна в режима на някои животни. Има сериозни опасения за '''повишаване на нивото на световния [[океан]]''', както и натрупването на катастрофални метеорологични феномени като '''наводнення, торнада, снежни бури''' и др. С всяка изминала година бежанците по климата поради тези екстремни явления се увеличават с милиони души. Едно от сериозните последици, които може да възникнат от топенето на ледовете на Арктика, е '''складираният под леда метан да навлезе в атмосферата''' и това да '''повиши още повече затоплянето на климата''' и да замърси атмосферния въздух, като го направи опасен за живота на хората и живите организми.
В опит да се забави този процес, през 1992 г. ръководителите на над 150 държави подписват в [[Рио де Жанейро]] ''Рамковата конвенция на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] по изменението на климата'' (РКОНИК), която има за цел да се стабилизират „парниковите“ емисии на равнището им от 1990 г. РКОНИК е подсилена със съпътстващия я [[Протокол от Киото]] от 1997 г., който предвижда тези емисии да се съкратят средно с 5,8 % през периода 2008–2012 г. За тази цел може да се използват т. нар. гъвкави механизми — съвместно изпълнение, механизма на чистото развитие и международна търговия с емисии.
Гъвкавите механизми обаче не са достатъчни и не могат да заместят националните усилия за компенсиране и отслабване на изменението на климата. Най-важните стъпки са последователното провеждане на политика на устойчиво органично земеделие и стимулиране на храненето без животински продукти, енергийна ефективност, намаляването на консумацията на органични горива и въвеждането на алтернативни енергийни източници (слънчеви батерии, вятърни и геотермални електроцентрали, утилизирането на биомаса и др). Необходимо е да се засилят както действията на правителствата по отношение овладяване на климата, така и личните действия
Към настоящия момент в националното екологично законодателство на България са отразени и са в процес на въвеждане редица [[ЕС|европейски директиви]], целящи осигуряването на регулация на процесите, водещи до промяна на климата. За целта се създава Национален план за разпределение на квотите на парникови газове по отрасли на промишлеността и видове газове.
Ред 19:
Според данни на ФАО на ООН в доклада "[[Дългата сянка на животновъдството]]" секторът на отглеждането на селскостопански животни за месо е отговорен за 18% от парниковите емисии, свързани с глобалното затопляне. В оценката се включват изсичането на гори за паша на добитък и отглеждане на фураж за селскостопанските животни по света, количеството метан, което се отделя при храносмилането на преживните селскостопански животни, както и транспортирането на животински продукти до крайните потребители. По този начин животновъдният сектор създава в действителност по-голямо количество парникови газове от тези на целия транспорт по света взети заедно и има сериозен принос за глобалното затопляне.
'''Животновъдството''' е отговорно съответно за '''37%''' от всичкия произведен '''от човешка дейност метан''' (72 пъти повече потенциал за глобално затопляне от CO2 за 20 годишен период), който до голяма степен е произведен от храносмилателната система на преживните животни, а също така и за '''64% амоняк''', който допринася значително за киселинни дъждове.
'''Животновъдството''' сега използва''' 30% от земната повърхност''' на цялата земя, главно за постоянни пасища, като включително '''33% от обработваемите земи''' по света са използвани за производство на храна за животни, отбелязва докладът.
Изсичането на горите за създаване на нови пасища е основен двигател на обезлесяването, особено в Латинска Америка, където над 80 процента от бившите гори в Амазонка са се превърнали в пасища.
| |||