Пикиращ бомбардировач: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 26:
Един от най-известните случаи на успешна пикираща атака е в [[Мидуей (битка)|битката при атола Мидуей]] през [[юни]] [[1942]] г. когато американски самолети Dauntless нанасят фатални попадения на три отделни японски самолетоносачи от първа линия в рамките на шест минути.
 
Единствената голяма сила, която не произвежда собствен пикиращ бомбардировач е Великобритания. [[Кралската флота]] няколко пъти се опитва да въведе такъв, но не успява поради множество причини, не на последно място заради политическото влияние на Кралските военновъздушни сили. Единственият създаден хибрид между пикиращ бомбардировач и [[изтребител]] е [[Blackburn Skua]], който е използван за кратко време и в ограничени количества.
 
След войната пикиращите бомбардировачи бързо изчезват. Зенитната артилерия значително е подобрила маневреността и ефективността си, и има ефект като изтребител върху уязвимите и бавнодвижещи се пикиращи бомбардировачи. По същото време се усъвършенстват и бомбоприцелите, които позволяват висока точност на попадение и при по-малки ъгли на атака. Поради умалените си размери те могат да се монтират вече практически на всеки самолет, включително на изтребител. Въпреки, че тези самолети все пак „пикират“ до известна степен към целта, те са способни да извършват множество разнообразни задачи и поради това не се смятат вече за пикиращи бомбардировачи.