Изменение на климата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 85.187.43.159 (б.), към версия на 95.42.255.245 |
||
Ред 4:
Косвени данни сочат за драматични промени в миналото, включително множество [[ледников период|ледникови периоди]] с различна продължителност.
Когато се отчита ролята на човека обаче извън тези естествени цикли, става дума за '''антропогенно''' (тоест предизвикано от човешка дейност)
Това затопляне е продукт на индустриалната революция, но се засилва още повече през втората половина на ХХ век. За това време средната глобална температура се е повишила с около 0,5°C, което довежда до оттегляне на континенталните ледници и ледниковите шапки около полюсите, промяна в режима на някои животни. Има
В опит да се забави този процес, през 1992 г. ръководителите на над 150 държави подписват в [[Рио де Жанейро]] ''Рамковата конвенция на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] по изменението на климата'' (РКОНИК), която има за цел да се стабилизират „парниковите“ емисии на равнището им от 1990 г. РКОНИК е подсилена със съпътстващия я [[Протокол от Киото]] от 1997 г., който предвижда тези емисии да се съкратят средно с 5,8 % през периода 2008–2012 г. За тази цел може да се използват т. нар. гъвкави механизми — съвместно изпълнение, механизма на чистото развитие и международна търговия с емисии.
Гъвкавите механизми обаче
Към настоящия момент в националното екологично законодателство на България са отразени и са в процес на въвеждане редица [[ЕС|европейски директиви]], целящи осигуряването на регулация на процесите, водещи до промяна на климата. За целта се създава Национален план за разпределение на квотите на парникови газове по отрасли на промишлеността и видове газове.
Ред 19:
Според данни на ФАО на ООН в доклада "[[Дългата сянка на животновъдството]]" секторът на отглеждането на селскостопански животни за месо е отговорен за 18% от парниковите емисии, свързани с глобалното затопляне. В оценката се включват изсичането на гори за паша на добитък и отглеждане на фураж за селскостопанските животни по света, количеството метан, което се отделя при храносмилането на преживните селскостопански животни, както и транспортирането на животински продукти до крайните потребители. По този начин животновъдният сектор създава в действителност по-голямо количество парникови газове от тези на целия транспорт по света взети заедно и има сериозен принос за глобалното затопляне.
Изсичането на горите за създаване на нови пасища е основен двигател на обезлесяването, особено в Латинска Америка, където над 80 процента от бившите гори в Амазонка са се превърнали в пасища.
|