Разлика между версии на „Хонорий III“

м (Робот Добавяне: id:Paus Honorius III, jv:Paus Honorius III)
 
==Църковна дейност==
Хонорий III е автор на много произведения още преди да е ръкоположен за папа. Негови са една колекция на папски [[декреталия|декреталии]], животоописание на [[Григорий VII]], един трактат върху римския ред и мястото на курията в политическата карта на Европа. Най-важнатаХонорий мяркаIII презе продължител на политиката на Инокентий III, на когото служи като помощник за кратко преди началото на своя [[понтификат]]а. муПонтификатът на Хонорий III е признаниетоважен имомент санкциониранетов борбата на новитекатолическата [[орден]]ицърква -срещу Доминикански,ересите. ФранцисканскиВ итова Кармелитски,отношение въпрекитой забранатаполага изключителни усилия за предпазване на католическата църква от грозящото я разложение по времето на Четвъртия Латранскилатерански [[вселенскисъбор. На този събор]], който набелязва основните мерки за борба срещу катарите, албигойците ивалденсите, Хонорий III взима дейно участие като кардинал. ОсобеностНа натози събор освен решението, че светската власт тезитрябва орденида е увеличаванетофункция на вярващитецърковната чрезв приеманетоборбата срещу ересите, се променя и самата линия на светскипапската лицавласт, която дотогава се бори с ересите само с груби методи. Папаската курия решава, че трябва да се търсят по-гъфкави и фокусиранетопо-прикрити методи на борба чрез намиране на начин за контрол върху благочестиетодуховния живот на обикновените хора, благонравиетолаиците, икъм благоразумиетокоито се причиляват широките маси на еретиците. ТезиТака просешкиназрява ордениидеята, променятче взаимоотношениетопроблемите междуна Богкатолическата ицърква вярващс иеретиците поставятможе основитеда насе индивидуализмарешат ипосредством хуманизмаедна църковна реформа, основакоято зае [[Ренесанс]]аконкретизирана ви [[Италия]]осъществена на практика от папа Хонорий III.
 
Най-важната мярка през [[понтификат]]а му е признанието и санкционирането на новите [[орден]]и - Доминикански, Францискански и Кармелитски, въпреки забраната на Четвъртия Латрански [[вселенски събор]]. Решението да се основат ордени, които по своята структура и външна организация да наподобяват организацията на еретическите църкви е едно сполучливо за времето си начинание на църквата. Особеност на тези ордени е увеличаването на вярващите чрез приемането и на светски лица и фокусирането върху благочестието, благонравието и благоразумието. Тези просешки ордени променят взаимоотношението между Бог и вярващ и поставят основите на индивидуализма и хуманизма, основа за [[Ренесанс]]а в [[Италия]]. Така още по време нили малко след `Четвъртия латерански събор кардинал Цинцио Савели и папа Инокентий III се срещат в Рим с Доменик де Гузман, който по това време е основал само едно духовно братство. Непосредствено след приемането на апостолическия престол от папа Хонорий III, на 10 април 1216 г. Доменико де Гузман и братството му се установяват в църквата "Св. Ромен" в Тулуза и издигат като основна програма на своето братство проповедтта срещу албигойците.
 
Папа Хонорий III проявява изключителна активност и по отношение на пряката борба срещу еретиците по линията на кръстоносните походи. През 1218 г. той продължил кръстоносния поход срещу албигойците, проблемът с които в Южна Франция е решен окончателно през 1220 г. По инициатива на Хонорий III се водят усилени борби за изкореняване на ересите в Унгария, Испания, Гърция, Бохемия и Скандинавия. Папа Хонорий III проявява изключително упорита борба и против патарените и богомилите в Сърбия, Босна и дори в България, като изпраща домоиниканци и францисканци за подтискане на еретиците и организиране на кръстоносни походи срещу тях.
 
==Политическа дейност==