Разлика между версии на „Съвещателно събрание на ВМОРО“

редакция без резюме
Всички 7 делегати на Серския окръг и 5 от Струмишкия, Скопския и Солунския, сред които [[Пере Тошев]], [[Яне Сандански]], [[Чудомир Кантарджиев]], [[Стойо Хаджиев]], [[Кръстьо Българията]], [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и [[Христо Чернопеев]] напускат конгреса. Напускат без да участват в споровете и [[Лазар Маджаров]] и [[Гьорче Петров]].
 
На 2 и 4 януари в София се събират останалите 23 делегати: ''Картагенски'' (псевдоним на неизвестен делегат), [[Лука Джеров]], [[Аргир Манасиев]], [[Иван Гарванов]], [[Тодор Златков]], [[Петко Пенчев]], [[Тодор Оровчанов]], [[Бойко Чавдаров]], [[Евтим Спространов]] (с псевдоним Кирил<ref>Евтим Спространов. Дневник, Т.I (1901-1907), Предговор Александър Гребенаров, Съставители: Гребенаров, Ал., Милкана Бошнакова, Георги Царев. София, 1994, стр. 10.</ref>), [[Христо Татарчев]], [[Григор Илиев]], [[Мише Развигоров]], [[Христо Матов]], [[Георги Попхристов]], [[Климент Шапкарев]] (с псевдоним Август), [[Борис Сарафов]], [[Михаил Дорев]], [[Ефрем Чучков]], Вик. Анастасов, [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], [[Димитър Занешев (революционер)|Димитър Занешев]], [[Михаил Герджиков]] и [[Тодор Александров]].
 
Тъй като според допълнителните обяснения на Циркуляр №2 към член 149 от действащия Правилник на ВМОРО 40 души е минимумът делегати за свикването на конгрес, 23-мата делегати се конституират като „Съвещателно събрание“.
 
==Решения==
На 4 януари делегатите се събират отново и решават да подготвят „Изложение“, което да опише състоянието на революционното дело. Документът се подготвя от Петко Пенчев, Христо Матов и Лука Джеров. На 14 и 15 януари делегатите заседават отново и разглеждат всички важни наложителни въпроси за организацията, като взетите решения не са задължителни, а подлежат на обсъждаене и приемане от местните комитети. На 15 е прието „Изложение от болшинството делегати на Общия конгрес на организация“, което е адресирано до „другарите (ленове на околийските и окръжни комитети“.
Разглеждат се само наложителните въпроси за организацията, като взетите решения не са задължителни, а подлежат на обсъждаене и приемане от местните комитети. Четирите основни точки са бъдещата дейност на ВМОРО, материалната и&#768; издръжка, отношенията с България и последно обсъждане на организационното управление и правилници към момента. Съвещателното събрание отхвърля еволюционната тактика за културно-икономическа борба, а залага на чисто революционната. Предвидено е да се засилят действията срещу чуждите пропаганди, разбойнически чети и видни политически фигури. Организацията възприема самофинансирането за основен метод за набиране на средства, но и да приема средства от България. Още по отношение на България организацията трябва да внимава да не компроментира самостоятелността си, но да възприема княжеството като приятелска страна. По последната точка намира изработените на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес на ВМОРО]] правилници за ''непрактични и неприложими'', но оставя те да бъдат редактирани в бъдещето<ref>Силянов, Христо. Освободотелните борби на Македония, Том II, Илинденска организация, София, 1943 г., стр.479-489 [http://www.promacedonia.org/obm2/42.html]</ref>.
 
Разглеждат се само наложителните въпроси за организацията, като взетите решения не са задължителни, а подлежат на обсъждаене и приемане от местните комитети. Четирите основни точки са бъдещата дейност на ВМОРО, материалната и&#768; издръжка, отношенията с България и последно обсъждане на организационното управление и правилници към момента. Съвещателното събрание отхвърля еволюционната тактика за културно-икономическа борба, а залага на чисто революционната. Предвидено е да се засилят действията срещу чуждите пропаганди, разбойнически чети и видни политически фигури. Организацията възприема самофинансирането за основен метод за набиране на средства, но и да приема средства от България. Още по отношение на България организацията трябва да внимава да не компроментира самостоятелността си, но да възприема княжеството като приятелска страна. По последната точка намира изработените на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес на ВМОРО]] правилници за ''непрактични и неприложими'', но оставя те да бъдат редактирани в бъдещето<ref>Силянов, Христо. Освободотелните борби на Македония, Том II, Илинденска организация, София, 1943 г., стр.479-489 [http://www.promacedonia.org/obm2/42.html]</ref>.
 
Сред взетите решения са назначаването на ново [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задгранично представителство на ВМОРО]] в състав Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов<ref>[http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=18176915&sectionID=1&sq=%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Кратка информация от сайта http://znam.bg, посетен на 30.12.2010 г.]</ref>, отговарящи съответно за приелите решенията на събранието Скопски, Солунски и Битолски революционни окръзи.