Съвещателно събрание на ВМОРО: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
Между революционните окръзи се появяват спорове относно мястото на бъдещия конгрес. ЦК предлага декември в София, но така наречената левица - ръководителите на Серски и Струмишки окръг смятат, че конгресът трябва да е във вътрешността. Серчани предлагат Пирин, но не дават гаранции за сигурността на делегатите. Делегатите от шестте окръга пристигат в София и на 13 декември е проведено първото предварително заседание.
 
== Предварителни заседания и провал на конгреса ==
== Делегати ==
Избраните делегати са 51 - 12 от Битолския, по 8 от Скопския, Серския, Солунски и Одринския и 7 от Струмишкия окръг. На практика обаче делегатите са 48, защото тримата членове на ЦК [[Дамян Груев]], [[Пере Тошев]] и [[Евтим Спространов]] са избрани от по два окръга. От тези 48 делегати в София не пристигат самопо 39различни -причини 9 делегати, между които и членът на ЦК Дамян Груев е- убит на път за конгреса.
 
На първото (13), второто (15) и третото (17 декември) предварително заседание се развихрят ожесточени спорове за мястото на конгреса, в резултат на което още двама делегати напускат София и се връщат в Османската империя и делегатите остават 37. На 24практика декемвриспоровете Задграничнитеза представителимястото [[Димитърса Георгиеввъншен Стефанов|Димитъризраз Стефанов]]на появяващите се различия между левицата (Серски и [[ПетърСтрумишки Попарсов]]окръг) решавати дадесницата свикатв конгресаорганизацията относно отношението към България, начинът на 29издръжка декемврии вуправление Рилскияна манастирорганизацията.
 
ВсичкиНа 24 декември Задграничните представители [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и [[Петър Попарсов]] решават да свикат конгреса на 29 декември в Рилския манастир. Но всички 7 делегати на Серския окръг и 5 от Струмишкия, Скопския и Солунския, сред които [[Пере Тошев]], [[Яне Сандански]], [[Чудомир Кантарджиев]], [[Стойо Хаджиев]], [[Кръстьо Българията]], [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и [[Христо Чернопеев]] напускат конгресаСофия. Напускат без да участват в споровете и [[Лазар Маджаров]] и [[Гьорче Петров]].
На практика споровете за мястото са външен израз на появяващите се различия между левицата (Серски и Струмишки окръг) и десницата в организацията относно отношението към България, начинът на издръжка и управление на организацията.
 
Всички 7 делегати на Серския окръг и 5 от Струмишкия, Скопския и Солунския, сред които [[Пере Тошев]], [[Яне Сандански]], [[Чудомир Кантарджиев]], [[Стойо Хаджиев]], [[Кръстьо Българията]], [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и [[Христо Чернопеев]] напускат конгреса. Напускат без да участват в споровете и [[Лазар Маджаров]] и [[Гьорче Петров]].
 
На 2 януари в София се събират останалите 23 делегати: ''Картагенски'' (псевдоним на неизвестен делегат), [[Лука Джеров]], [[Аргир Манасиев]], [[Иван Гарванов]], [[Тодор Златков]], [[Петко Пенчев]], [[Тодор Оровчанов]], [[Бойко Чавдаров]], [[Евтим Спространов]] (с псевдоним Кирил<ref>Евтим Спространов. Дневник, Т.I (1901-1907), Предговор Александър Гребенаров, Съставители: Гребенаров, Ал., Милкана Бошнакова, Георги Царев. София, 1994, стр. 10.</ref>), [[Христо Татарчев]], [[Григор Илиев]], [[Мише Развигоров]], [[Христо Матов]], [[Георги Попхристов]], [[Климент Шапкарев]] (с псевдоним Август), [[Борис Сарафов]], [[Михаил Дорев]], [[Ефрем Чучков]], Вик. Анастасов, [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], [[Димитър Занешев (революционер)|Димитър Занешев]], [[Михаил Герджиков]] и [[Тодор Александров]].
Line 22 ⟶ 20:
Тъй като според допълнителните обяснения на Циркуляр №2 към член 149 от действащия Правилник на ВМОРО 40 души е минимумът делегати за свикването на конгрес, 23-мата делегати се конституират като „Съвещателно събрание“.
 
== „Изложение“ ==
==Решения==
На 4 януари делегатите се събират отново и решават да подготвят „Изложение“, което да опише състоянието на революционното дело. Документът се подготвя от Петко Пенчев, Христо Матов и Лука Джеров. На 14 и 15 януари делегатите заседават отново и разглеждат всички важни наложителни въпроси за организацията, като взетите решения не са задължителни, а подлежат на обсъждаене и приемане от местните комитети. На 15 е прието „Изложение от болшинството делегати на Общия конгрес на организация“, което е адресирано до „другарите (ленове на околийските и окръжни комитети“.