|
αTau - Алдебаран, най-ярката звезда от съзвездието. Въпреки че се проектира вьрху звездния куп Хияди, тя не е негов член. Алдебаран е не само тринадесетата13-та по яркост звезда на небето, а също и двойна система. Главната звезда е червен субгигинт от спектрален клас К5 със звездна величина О0,9 т. Спътникът е джудже от спектрален клас М2 и 13,4 т. Поради голямата разлика в светимостите на двете звезди, разделянето им съвсем не е лесна задача.
Съзвездието сьдьржасъдържа интересни за наблюдения променливи звезди. Ярка затъмнителна променлива е λTau. Блясъкът ий се изменя от 3,4 т до 4,1 т звездна величина на всеки 3,95 дни, когато едната от компонентите на тази двойна система преминава пред другата.
RVTau - неправилна променлива, чиято звездна величина варира от 9,5 т до 13 т с период 79 дни.
RRTau —- също неправилна променлива 9,9 т до 13 т , чийто блясък се изменя по напълно хаотичен начин.
ζTau — измененията на светимостта са съвсем нерегулярни (2,9 т-3,О т). Интересното при нея е, че тя е обвита от гореща газова мъглявина —- вероятна причина за променливостта.
Екзотичен обект за наблюдение е слабата отражателна мъглявина NGC 1554/5. Поради ниската си повърхностна светимост, тя може да се наблюдава с ЗО—сантиметров30-сантиметров и по-голям телескоп. Понякога тази мъглявина променя яркостта си, но в повечето случаи изглежда подобно на отражателната мъглявина в Плеяди. Променливостта на NGC 1554/5 е свързана с измененията в светимостта на централната звезда —- Т Tau, за която се предполага, че се намира в най—раннитенай-ранните стадии на своята еволюция. При промени в бляська на Т Tau от 9.4 т до 13 т , мъглявината губи или придобива повърхностна яркост.
Единствената планетарна мъглявина в съзвездието Бик е NGC 1514, имаща фотографска звездна величина mpg lO10 т. Върху небесната сфера покрива полукрьгполукръг с диаметър 1. 9' (дъг . минути). Ниската ий светимост се дължи на ниската светимост на централната звезда. Това затруднява наблюдаването с по—малкипо-малки инструменти.
Безспорно най-интересна от всички е Ракообразната мъглявина (NGC 1952 или M1), остатък от свръхновата, избухнала през 1О541054 год. Има неправилна форма и размери 8'х6' (дъг. минути); звездната ий величина е 9 т. През малък телескоп тя изглежда като овално безструктурно образувание, но с по-големи инструменти може да се различи влакнеста нишкообразна структура.
[[Категория:Съзвездия]]
| 