Българска литература през Възраждането: Разлика между версии

'''[[Българска литература|Българската литература]] през Възраждането''' се дели на два2 основни периода:.
* първиятПървият продължава от средата на [[18 век]] до 401840-те години на [[19 век]]год. и е означаван като ''публицистично-просветителски'', с него са свързани имената на българските книжовници [[Паисий Хилендарски]] и [[Софроний Врачански]].
* Вторият период на Българското възраждане е двойно по-кратък, той трае около три3 десетилетия – от 401840-те години на [[19 век]]год. до [[Освобождението на България]]. Този период е наричан ''литературен'', в него се открояваоткрояват писатели като [[Найден Геров]], [[Георги Раковски]], [[Добри Чинтулов]], [[Христо Ботев]], [[Петко Рачов Славейков]], [[Любен Каравелов]], [[Добри Войников]], [[Васил Друмев]].

През първия период на Възраждането се поставят основите на българското училище. Първо се появяват църковните училища, а после и светските. По същото време се издават първите български учебници, сред тях е «[[Рибен буквар]]» от [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]];. появяваПоявява се първата българска [[енциклопедия]], първите вестници и списания, ражда се и интересът към българското историческото минало. Пръв

[[Паисий Хилендарски]] с «История славянобългарская», написана през [[1762]] г., се обръща към българите с призив да познаят "своя род и своето славно минало". Историята на Паисий означава края на Средновековието[[Средновековие]]то и начало на нов период в развитието на българската литература.

[[Категория:ИсторияВъзрожденска налитература| българската литература]]