Констанций I Хлор: Разлика между версии

}}

 

 

'''Флавий Валерий Констанций''' (''Flavius Valerius Constantius''), е [[Римска империя|римски]] [[император]] от [[Тетрархия]]та на [[Диоклециан]], избран от него за [[цезар]] на западния император [[Максимиан]]. Наричан с прозвището '''Хлор''' ("бледия").

 

Летописците от времето са единодушни, че [[Галия]] не познавала по-благ и разумен владетел от Констанций. Учтив и скромен дотолкова, че на празници трябвало да взема сребърни съдове назаем от други, а според [[Евтропий]]: "галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безрасъдство на Максимиан".

 

Констанций е толерантен към [[християни]]те, част от които съставят неговото обкръжение. По време на гоненията, в неговите земи, [[едикт]]ите на Диоклециан практически почти не се изпълняват. Толкова различен от останалите тетрарси, Констанций е и най-независимия сред тях, благодарение на своята гъвкавост и дипломатичност. Той обаче не е в добри отношения с Галерий, с когото заедно наследяват властта като [[август| августи]] на 1 май [[305]] г. Галерий го принуждава да се откаже от владенията си в [[Африка]] и [[Италия]], които му се полагали по право, освен това за цезари назначава само свои приближени - [[Север II]] и [[Максимин Дая]]. Галерий пренебрегва западния съимператор, по това време болен, и може би планира свалянето му от власт.