Граждено: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
| община-дем = дем
}}
'''Гражден''' или '''Граждено''' или '''Граждани''' ({{lang-el|Βροντερό}}, ''Врондеро'', [[катаревуса]]: ''Βροντερόν'', ''Врондерон'', до 1926 ''Γκράσδενι'', ''Грасдени'') е [[село]] в [[Република Гърция]], в
==География==
Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Албания в подножието на планината Сува гора. Отдалечено е на 70 километра западно от
==История==
Ред 41:
До началото на 19 век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във [[Винени]], а виненци се заселват в Гражден. Според [[Стефан Веркович]] в [[1889]] година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Грачино'' (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен със 23 домакинства и 69 жители [[мюсюлмани]] и 20 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.</ref>
[[Файл:Church of Grazhden back.JPG|ляво|мини|250п|Църквата, снимана отзад.]]
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в ''Граждино'' живеят 276 [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.242.]</ref> В началото на 20 век населението на Гражден е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Гражино'' има 400 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 182-183.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
===В Гърция===
Ред 50:
Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като [[арумънски език|влашкият език]] в него е запазен на високо ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
===Преброявания===
* [[1913]] - 437 души
* [[1920]] - 380 души
Ред 60:
* [[1981]] - 172 души
* [[1991]] - ? души
== Външни препратки ==▼
{{en икона}} [http://www.prespes.gr/ Официален сайт на Дем Преспа]▼
==Личности==
Line 72 ⟶ 69:
* {{BGR-флаг}} [[Петър Ангелов (ВМРО)|Петър Ангелов]] (1895 - 1933), български революционер, деец на ВМРО
* {{BGR-флаг}} Сотир Тасев (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на бронзов медал<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.694.</ref>
▲== Външни препратки ==
==Бележки==
Ред 80:
{{Портал Македония}}
[[Категория:Села в
[[Категория:Арумънски селища]]
| |||