Крупнишка епархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
Точните граници на епархията не се знаят, но се смята, че обхваща околността около Крупник, която се предполага, че съвпада с горноджумайската околност. Смята се, че епархията включва и Дупнишко и Рилския манастир, тъй като крупнишкият епископ Яков II се споменава в надпис от 1488 година в църквата „Свети Димитър“ на [[Бобошевски манастир|Бобошевския манастир]], с негови средства се изписва рилския метох, а също така се споменава крупнишки митрополит Йоасаф, който дарява в 1577 година [[Крупнишко евангелие|Крупнишкото евангелие]] на Рилския манастир. Поради това се смята, че Крупнишката епархия е всъщност Крупнишко-Дупнишка църкова област, но не съществуват сведения дали минава на изток отвъд [[Пирин]], в [[Разлог]]. Също така няма сведение и под чие ведомство е тази епархия. Тя не се споменава в епархиите на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]], но се смята за по-вероятно да влиза в Охридския диоцез, а не в диоцеза на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Епископи от Крупнишката епрхия не се явяват като членов на църковните събори, провели се в Охрид в 1530 и 1532 година, като за това причина се посочва, че вероятно главата на Крупнишката епархия не е самостоятелен епархийски архииерей, а е подчинен на банския (кюстендилския) митрополит. Предполага се, че Крупнишката епископия съставлява църковно-административна част на [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската епархия]] от това време.
 
След подчиняването на Кюстендилската епархия от Ипекската архиепископия, под нейно ведомство се предполага, че минава и Крупнишката епископия, която е оставена да съществува и е издигната в самостоятелна епархия начело с митрополит, за което свидетелства споменатият Йоасаф, наречен митрополит. По време на 16 век обаче в епархията ссе развива като търговски и промишлен център [[Самоков]], което налага преместването на центъра на епархията в Самоков. За Крупнишката епархия няма сведения след 1577 година.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/19/1883_Ivan_Snegarov/paisij_rodno_mjasto.htm За родното място на Паисий Хилендарски.]</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 476.</ref>
 
== Бележки ==