Процес на парашутистите и подводничарите: Разлика между версии

 

В края на лятото на 1941 г. със [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] подводници и самолети в България нелегално пристигат 55 дейци на [[БРП (к)]]. Тяхната цел е да бъде масовизирано зараждащото се съпротивително движение и да бъдат извършени саботажни и терористични актове в дълбокия тил на [[Вермахта]] в [[България]].

Процесът срещу 27 обвиняеми се гледа от 9 юни 1942 година при закрити врати от Софийския военнополеви съд. На 26 юни съдът издава смъртни присъди на 18 от подсъдимите: съветския полковник [[Цвятко Радойнов]], Трифон Георгиев, Васил Цаков, Иван Изатовски, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Вълчанов, Стефан Маринов, Борис Томчев, Делчо Наплантанов, [[Август Попов]], Георги Кратунчев, Иван Йорданов, Мирко Станков, Симеон Филипов, Иван Щерев, Мильо Минчев и Димо Астаджов.<ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.308</ref> Същият ден те са разстреляни на стрелбището на Школата за запасни офицери в [[София]]. Според свидетелствата на командира на наказателния отряд, изпълнил присъдата, преди да бъдат екзекутирани, осъдените викали: "Да живее свободна България! Да живее Съветският съюз и победата над [[фашизъм|фашизма]]!".