Втори солунски окръжен конгрес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 4:
С писмо от началото на 1905 година [[Даме Груев]] приканва ръководителите на Солунския революционен окръг да проведат окръжен конгрес, на който да бъдат избрани окръжни делегати за предстоящия общ [[Рилски конгрес на ВМОРО]]<ref>Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма), Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 г., стр.458. „Писмо от Даме Груев до Солунския окръжен революционен комитет...“</ref>.
Присъстват делегати от Солунския, Кукушкия, Дойранския, Тиквешкия, Гевгелийския и Воденския революционни райони, а Ениджевардарския район упълномощява [[Борис Мончев]] да ги представляват и изпращат писмо с решенията на местния комитет<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.320</ref>. Писмени мнения изпращат войводите [[Димитър Занешев]], [[Тодор Чочков]], ''Кралчев'' (вероятно [[Дельо Калъчев]]) и [[Аргир Манасиев]]. Настъпват промени в окръжното управление: мястото на Борис Мончев е заето от ''Стоян'', Иван Гарванов е заменен от неизвестен легален деец, Евтим Спространов остава член, а допълнително е назначен и ''Моисей''. Лука Иванов и Аргир Манасиев са включени в окръжното управление, като Лука Иванов е назначен и за войвода на окръжната ревизионна чета<ref>Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма), Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 г., стр.504-512. „Протокол от Втория конгрес на Солунски революционен окръг“</ref>.
Присъстват делегати от Солунския, Кукушкия, Дойранския, Тиквешкия, Гевгелийския и Воденския революционни райони, а от Ениджевардарския район пристига писмо с решенията на местния комитет вместо делегат. Обсъждат се отношенията с чуждите пропаганди, отношенията с България и външните фактори, стратегията, тактиката и програмата на ВМОРО за в бъдеще, преосмисля се свършената дейност към момента. Решенията, взети на конгреса, се обобщават в протокол от 10 точки. За делегати на Рилския конгрес са избрани [[Борис Мончев]], [[Аргир Манасиев]] и [[Добри Даскалов]]<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.320</ref>.▼
▲
Решено е четите на организацията да не бъдат големи и да избягват сражения, а смъртните наказания да се заместят с убеждения и заплахи. Констатира се, че не само учители трябва да ръководят месните комитети на ВМОРО. Предлага се да се състави съд, който да съди [[Борис Сарафов]] като главен виновник за прибързано повдигнатото [[Илинденско-Преображенско въстание]]. Застъпва се идеята за автономия на Македония, даване отпор срещу опитите за създаване свери на влияние от Сърбия, Гърция и България, и разграничаване от Българската екзархия и България. Приема също да се води активна борба с гръцката и сръбската въоръжени пропаганди и да се издава вестник на френски, който да защитава интересите на ВМОРО в Европа. Делегатите на конгреса се изказват скептично за взетите решения на [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1905)|конгреса]] на [[Струмишки революционен окръг|Струмишкия революционен окръг]] от същия месец, за даване на широки права на местните комитети.
==Бележки==
| |||